Срещнали се Иван и Петър, двама авери от казармата след 20 години, и както си му е реда взели да си говорят за живота:
- Иване как е семейството, децата?
- А много добре, скоро ожених голямата щерка.
- Така, така да ти е честито. А как е зетя?
- Ми какво да ти кажа - отговорил Иван
- Задник като на 9 полк тъпана, рамена като на манекенка, ръчички като на бебенце... аз гок на*бах, брата му го отпори, съседа го мина....а помниш ли малкия Иванчо?
- Е как да не го помня
- Е и той го извъртя!
- Само това да се чува, Иване - отвърнал Пешо и се разделили по живо по здраво.
Срещат се отново след 5 години и почват същия разговор. Иван оженил и втората щерка, зетя досущ като предишния - гъз голям, ръце на жена, шия като на лебед, като го подбарали - цялата рода, комшийте, че и малкия Иванчо.
След 5 години отново се срещнали, но този път Иван бил много омърлушен.
- Ей Ванка, как е семейството, слушат ли те зетьовете? - опитал се да го развесели Пешо.
- Мани, мани - омъжих малката щерка, затюхкал се Иван - дойде ми един зет - 2 метра черен, ръце като на Рамбо, гръб като на бивол, дупе като на бебе, врат като на прасе. И като ни подбара - мен ме на*ба, брата още го боли гъза, комшията е разпран, а малкия Иванчо помниш ли го?
- Е как да не го помня!
- МИ ТОЙ НА К*РА МУ УМРЯ!
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Един ден мечока излязъл от градската казарма и толкова му се правело с*кс, че си рекъл:
"Първият, койото срещна ще го опъна"
Повървял малко и видял зайчето, хванал го и го опънал, но нещо не му стигнало и продължил да търси. Видял Кумчо Вълчо и него опрашил и го изхвърлил, но пак не бил доволен. Видял магарето, лъва и всичи онодил Минал така половината гора и дошъл ред на Кума Лиса. Опънал я и нея, а тя (като най-общителна) се пристрашила и го попитала:
- Абе мечо, че правихме с*кс ... ми правихме, ама защо оная ти работа е толкова голяма и космата?
Мечока погледнал надолу и рекъл.
- Лелееее, аз съм забравил заека бе!
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...
Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.
Сподели