Телефонен разговор с любимата: - Алооо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
Отива един да си направи татуировка, но го предупредили, че татуиста малко не чува.
Връща се нашия след един ден, мрачен, мрачен. Приятелите му го питат:
- Как е татуса?
Съблича се и показва на целият му гръб, едни кебапчета, кюфтета, шишчета, много бира, в халби, в чаши, в бутилки. И всичко цветно и красиво.
- Е какъв е проблема, супер го е направил.
- Абе супер... Оня глухар нарисувал скара-бира, а аз исках скарабей...
Тъщата пържи кюфтета. Котето идва и започва да се моли: - Мяууууу, мяуу!!! И тъщата го рита. И след малкото котето пак: - МЯУУУ!!! И тъщата го проклина и пак го рита. Ама котето не се отказва и идва пак: - Мяууу! И тъщата го рита. И това се повтаря докато не влиза зетят. А тъщата веднага: - Зетко, ела тук, миличък, кюфтенца съм ти направила!!! Зетя сяда на масата и докато тъщата му слага кюфтета, котето идва пак. И то започва: - МЯУУУУУ!!! Зетят му дал малко кюфте и хоп, котето веднага се обърнало по гръб! А зетят, ядосан, че чак пара му излиза от ушите, станал и забил на тъщата такъв цигански шамар, че тя паднала в ъгъла. Тогава котето се изправило и извикало: - Кой ще риташ ти, ма!!! На ти!!!