Стоят си едни катаджии на един забутан прашен път и скучаят. По едно време единия забелязал облак прах в края на пътя и бясно приближаващ черен мерцедес, скочил с още по бясна от тази на мерцедеса скорост и размахал палката, последвали спирачки и черната кола заковала точно пред полицаите, които надничали през абсолютно черните прозорци и нищичко не виждали вътре. Тогава единия се навел и почукал на прозореца на шофьора, той бавно се смъкнал, а от вътре се разнесла такава воня че полицаите подскочили поне три метра на зад. В колата доволно стоял мръсен и миризлив клошар:
- Добър ден господа полицаи!
- Абе ти от къде я открадна тая кола бе?!
- Не съм господин полицаи, моя си е.
- Как твоя бе, такива миризливци като тебе не карат такива коли...
- Подариха ми я господин полицаи, защото притежавам една дарба с която сам помогнал на много хора.
- Каква е тази дарба?!
- Ами господин полицаи, когато се изсера на главата на някои плешив, му пониква коса и затова хората ми подаряват разни неща.
- Хммм - казал полицаят и се почесал по плешивата тиква - ами дай да направим нещо по въпроса, пак ние ще забравим, че сме те виждали?
- Добре - казал клошаря и излязъл от колата.
И тъкмо отишли в близките храсти, полицаят си свалил фуражката, клошарят клекнал над главата му и от прашния път се появили два джипа с мутри, единия доволно се подал през прозореца и казал:
- Е*аа маа му, тоа ако се изсере на още едно ченге на главата и ше му подаря и вилата си...
Възрастен професор се тътри по улицата. Изведнъж до него спира БМВ седмица, от там слиза изтупан пич и крещи:
- Професоре, как сте, помните ли ме? Бях ваш асистент в катедрата, докато не отидох в профсъюза. А сега ръководя Комисията по образованието и науката. Минете през офиса, ще пийнем по чай.
Професорът продължава да куцука нататък. Спира Майбах. Изскача представителна лелка и също крещи:
- Професоре, здравейте, помните ли ме? Бях ваша аспирантка в катедрата, докато не се омъжих за един депутат. Сега колекционирам замъци в Европа. Ето визитка, елате ни на гости в Монако, ще се повозим на яхтата ни, ще пийнем вино, ще играем едни карти.
Доволен професора професорът пуфти нататък по улицата. Спира ролс-ройс, изкача невзрачен тип и вика:
- Професоре, уважаеми, помните ли ме? Бях доцент във вашата катедра докато не започнах да търгувам с нефт. Елате ми на гости в Бояна, ще хапнем пържолки, ще пийнем по нещо.
Накрая професорът се домъква до дома си и преминавайки покрай кофата за смет, чува някакъв клошар, който се рови в боклука:
- Професоре, здравейте, как я карате, добре ли сте със здравето?
Професора:
- Как? И вие ли сте работили в моята катедра?
Клошарят обидено:
- Защо да съм работил, аз и в момента там преподавам!
Сподели