Един мъж влиза в кръчмата и що да види - негов познат седи на една маса, пред него преполовена бутилка ракия и пълна чаша със същата течност, а човекът рони горчиви сълзи и нещо проклина. - Какво ти е, приятелю, защо плачеш?; - Как да не плача, като разбрах, че синът ми е обърнал резбата и се люби само с мъже!; - Наистина, много тъжно, съчувствам ти, приятелю, пийни си, пък може да ти мине... На следващия ден същият мъж пак влиза в кръчмата и вижда същата картинка - приятелят му пие и плаче. - Какво става, не ти ли мина, та пак пиеш и плачеш?; - Как да ми мине, братче, като разбрах, че и брат ми е обърнал резбата! На третия ден - същата история! - Какво става, друже? - Какво ли? Баща ми също като брат ми и сина ми!; - Ама наистина си за оплакване! Толкова ли няма във вашето семейство човек, който да се люби с жени?; - Има, има - жена ми!
Събрала Айшето малко пари за ютия, дала ги на Асан и поръчала: – Да ми купиш ютия и не изпивай парите, че ще ти счупя главата! Асан това и чакал. Отишъл в кръчмата и изпил всичките пари. На връщане застанал пред витрината на малкото магазинче и се загледал в ютията. Продавачът застанал на вратата и го попитал: – Асане, ютия ли ще купуваш? – А бе, щях да купувам, ама изпих всичките пари! – Няма проблем! - казал продавача. - Ще измислим нещо. – Какво? - пита Асан. – Слагам ютията на рафта, ти удряш по рафта с надървения си чл*н, и ако подскочи ютията - твоя е! След пет минути Асан излязъл с широка усмивка и ютия в ръка. Вечерта Айшето се прибира от джобпазар и 'що да види, Асан го надървил и блъска с него по мебелите. – Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Че ми строшиш мебелите! – Трай ма, тренирам за еЛ Си Ди телевизор...
Речник на средностатистическия перничанин:
Ооо! = Добър ден.
Аре! = Довиждане.
Опа! = Извинете, че ви настъпих.
Охоо! = Много си красива без дрехи!
А? = Би ли повторил, че не те разбрах?
Ааа. = Ясно, разбрах те.
Къде си бе копеле?/Къде ходиш бе, да те е*а? = Здравей приятелю, как си?


Мотам се насам-натам?/Нагоре-надолу? = Добре съм, благодаря че попита.
Аре бе, помияр/Аре ма, овцо! = Хайде де, докога ще те чакам?
Я, деба/Е*а си мамата/Я, глей! = Много интересно.
Чуеш ли бе, пендел? = Слушай ме внимателно!
Глух ли си бе, копеле? = Нали ти казах да ме слушаш.
Духай бе, педал! = Остави ме на мира./Гледай си работата!
Ти си е*ати пу*ката, сериозно говора. = Много си хубава(за жена)./На теб не може да се разчита(за мъж).
Ей, копеленце недоклатено! = Внимавай, ще те набия!
Немам кинти? = Няма да излизам днес.
Е*ало си е майката, ей! = Положението е много лошо.
Алоо, кво правиш ма, к*рво заспала? = ? Кой ти е дал книжка?
Аре на кафе. = Хайде да ходим на кръчма.
Аре в градинката. = Хайде да ходим да се напием на открито.
Изчезвай бе, боклук! = Няма ли да си ходиш?
Айдее! = Сега вече я втасахме.
Браво бе, копеле!/Виде ли го тоа?/Абе ей, дебил смотан! = Много си зле, видя ли какво направи?
Е*ати тъпото копеле! = Много си глупав!
Ку*вии, ставайте баща ви е пиян! = Ох, как се напих?
Е*ати мутанта! = Този е много висок.
Е са, да изгърмим една липа и идвам! = Изпушвам си тревата и ще дойда.
Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал: - Чакай малко. Имам една идея. Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица. - Да не си полудял?– възмутил се Шеймъс. – Сега не ни останаха никакви пари! - Не се тревожи– успокоил го Мърфи. – Само прави това, което ти казвам. Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби Гинес и две чаши уиски Джеймисън. - Ама ти вече наистина си се смахнал!– притеснил се Шеймъс. – Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - Не се тревожи, имам план – уверил го с усмивка Мърфи. – Наздраве! Пресушили чашите си, после Мърфи казал: - Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш. Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил. Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма – обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл: - Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си! - А как мислиш се чувствам аз?– троснал се Мърфи. – Изгубих наденицата още в третата кръчма!