В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят.
По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли....Ама ти си пий и не обръщай внимание...
.......
......изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там...- започва да крещи той.
Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея
Вървял си един ден заека из гората и изведнъж пред него изскочил вълка.
- Ееее, вълчо кво става уе, мой човек? Ае да те водя на кръчма да те почерпя - казал заекът.
Вълкът се съгласил и тръгнали. Като пристигнали в горската кръчма заекът отишъл на бара и казал:
- Бабо мецо, дай ми на мен едно голямо уиски, а на вълчо една лимонада.
На вълка му станало много неудобно, защото всички животни започнали да му се смеят, обаче си замълчал. На следващия ден закът пак го поканил на кръчма.
Вълка:
- А бре зайо, аз ша дойда пак на кръчма с теб, обаче да ни ми направиш ония номер като вчера, щот мн ще се ядосам и ще те пребия направо.
Заека:
- Няма бре вълч, спокойно, ни се плаши.
Отишли пак в кръчмата.
- Бабо мецо, дай ми на мен 2 големи уискита, а на вълчо му дай 2 лимонади!
Всички започнали да се хилят истерически и вълкът не издържал, хванал заека за ушите изкарал го пред бара и буквално го строшил от бой.
На следващия ден заекът пак срещнал вълка и го поканил на кръчма.
- Айде зайо, ще дойда пак на кръчма, щото не вярвам пак да си позволиш да си праиш базици с мен ... нали видя колко бой изяде вчера - казл вълкът.
Отишли в кръчмата:
- Бабо мецо, дай ми на мен 3 големи уискита, а на вълчо една лимонада, че като пие 2 не знае кво праи!
Изповед: "Прибирам се вкъщи, отварям хладилника и гледам: какво ли няма - хляб няма, сирене няма, салам няма, месо няма, мляко няма, риба няма, плодове и зеленчуци няма, абсолютно нищо няма! Сядам на диванчето в хола, вземам атласа, разгръщам го: къде ли не съм ходил - из Европа не съм ходил, в Америките не съм ходил, в Азия, Африка и Австралия не съм ходил, даже в Македония и Антарктида не съм ходил! И какво да правя - отивам в кръчмата, пия едно-две, три-четири...десет-петнайсет, заспивам там, събуждам се на сутринта и гледам - нищо ми няма: портфейлът ми го няма, обувките ми ги няма, костюмът и го няма, ризата ми я няма, НИЩО МИ НЯМА!...
Бързата програма - срам за програмиста:
Трай, потребителю, за работещо приложение.
Да би мирно седяло, не би exception видяло!
На чужд гръб и сто клиента са малко.
Бъг година храни.
Програмистът работата си мени, но хигиената - никога!
Когато клиентът не отива при програмиста, програмистът му пуска вирус.
Дваж copy-рай, веднъж paste-вай.
Бъг бъг избива.
Програмистът не пада по-далеч от кръчмата.
Който прави бъг другиму, сам влиза в безкраен цикъл.
На системен администратор вируси ще продава!
На програмата паметта все й е малко.
Бъг по бъг - програма прави.
Не търси във кода смисъл!
За тийм лидера приказват, а пък той под масата.
Барабар junior със senior-ите.
Признат бъг - половин бъг.
Не дърпай системния администратор за опашката!
Ако е тийм лидер, да е рошав!
Шеф високо, клиент далеко.
Вържи проджект мениджъра, да ти е мирна фирмата.
Гледа като програмист след overtime.
Голяма заплата вземи, къси срокове не обещавай.
Роди ли се в къща програмист, всички други къщи плачат.
Сподели