Събрали се трима стари приятели да се почерпят - митничар, данъчен и инспектор ХЕИ. Късно вечерта сервитьорът им носи сметката - 200 лв.
Данъчният:
- Абе добре, ама дали касовият апарат работи...
Сервитьорът бяга при шефа и оня му казал:
- Намали им цената, че да си ходят.
Отива сервитьора при компанията:
- Извенете, сбъркал съм, 100 лв. е сметката.
Инспектора от ХЕИ:
- Добре, амо ако вляза в кухнята, кой знае какви буклуци ще намеря...
Пак бяга сервитьора при шефа, а той му се скарал, че не е намалил повече сметката. Сервитьора отново отива при компанията:
- Абе пак грешка, 50 лева е.
А митничарят казал:
- 50, 50, добре давай ги и да си ходим!
Сутрин. Семеен разговор в кухнята:
- Ти вчера се напи като куче!
- Да, доста добре го усещам и си плащам в момента. Ще има ли скандал?
- Не, имаше снощи!
- Би ли ми припомнила?
- Е накратко, говорих ти за това, че може да се пие и с мярка!
- А аз?
- Ти си мълча, пуши, а след това каза "Скъпа, аз не съм женен за първи път, а по начина по който ми говориш, явно не е и за последен!"
- Хахаха, а ти какво ми отговори?
- Какво да ти отговоря? Просто си затворих плювалника!
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята: - Аааай! Жено маааа! Аааай... Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне. - Божке! Какво стана, сърце мое? - Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей... Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща. - Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам! Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал: - А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...
Сподели