Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инженерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.
Хванал се един да прави ремонт в апартамента си. Почнал от банята. Купил страхотни плочки, маса пари се изръсил за тях и банята станала чудна. Прехвърлил се към коридора, обаче финансите намалели. Купил по-нисък клас теракот - горе долу и коридора станал приличен... накрая за кухнята - никакви пари не останали. Взел най-долнопробното качество плочки, колкото да се каже, че са нови. Една вечер в бара забърсал някаква страшна мацка. Вързала му се, ще ходят у тях. То къде, къде - най-луксозно в банята. Почнали се те, обаче мадамата се подхлъзнала, разпънала се на шпагат и онази й работа направила вакуум на плочките на пода. Ами сега... - пробвал нашия какво ли не. Дърпал, бутал - не става. Стои си мадамата залепнала за пода. Накрая от немай къде звъннал на плочкаджията. Дошъл той - пак същото. Бутат, дърпат - не става. Накрая майсторът му казал: - Пич, ще се кърти. Няма начин! - О, не! - развикал се нашият. - 100 лева ми е едната плочка! Не става. Мисли друго. Позачесал се майсторът и рекъл: - Слушай какво ще направиш. Хвани й зърната и почвай да масажираш. Нашият се ококорил: - Защо бе? Какво ще помогне това? - Ти масажирай, тя ще се подмокри, после ще я приплъзнем от банята, през коридора, та в кухнята... и там ще къртим.
Едно момиче се прибира вкъщи, оглежда се и право при майка си в кухнята и казва:
- Мамо, бременна съм.
В този момент бащата чува от съседната стая и изревава:
- Кой е тоя олигофрен, веднага да дойде тука!
Момичето се обажда по телефона и след малко пристига някакъв пич с феррари, ама изтупан и готин и казва:
- Аз съм тоя олигофрен, но тъй като съм женен, ще обещетя дъщеря ви: ако се роди момиче, ще дам петстотин хиляди евро и половината от най-печелившата ми фабрика; ако се роди момче, ще дам един милион евро и цялата фабрика; ако се родят близнаци - 3 милиона евро, фабриката и къща в Монте Карло с яхта, а ако абортира...
В този момент се намесил бащата, потупал го по рамото и казал:
- Ако абортира - пак ще я изчукаш!!!
Вуте и Нане в кръчмата. Вуте: - Найш как ме нервира Пена днес?! Излиза ми от кухнята, почти гола, кърши бедра в моя посока, носи неква кофа със сапунена вода и гъба, сваля ми гащите, почва нежно да мие, ти знаеш кво... и ми удря една свирка, нямаш си идея ква! Нане: - Тупан неблагодарен... не разбрах точно, как те е нервирала!? - А бе, бях 100% сигурен, че ще измие колата, бе.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Сподели