Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: - Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чук@ш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича... - Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". - Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: - Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. - Спокойно! - казва докторът, - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? - Е, ми, някъде към Горна Оряховица. - Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!" - Докторе, вие сте гений! - Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? - Към един и половина... - Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Инспектор-психиатър, отишъл на проверка в русенското Психо, помещаващо се в бившия ловен парк - цветни градини, алеи, красота и прочие. Преди да стигне до сградата, от една алея изкочил болен с шарена пижама, яхнал инспектора, накарал го да тича по алеите като го пришпорвал с боси пети. - Дай десет лева и ще те освободя! Спазвайки правилото - с болните внимателно, дал парите и при посещението си при Главния лекар, се оплакал. - Ах, тия студенти от съседния университет - ВИМЕСС, минала седмица задигнаха една пижама и сега си изкарват по някой лев за почерпка от непознати, като прескачат оградата…
Сподели