Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Преглеждат 3-ма луди, проверяват да ли са се възстановили от лечението. Вкарват ги в един басейн с рибарска лодка и въдици. Питат първият:
- Има ли риба?
Той отговаря:
- Има много риба, ако искате отворете рибарски магазини, а аз ще ги зареждам.
Докторите се спогледали и го върнали обратно в лудницата. Вкарали вторият и го питат:
- Има ли риба?
А той отговорил:
- Има много риба!
И го върнали обратно в лудницата. Вкарали третият и него го питали дали има риба?
А той им отговорил:
- Вие луди ли сте, каква риба тука, стегнете се.
Докторите се спогледали и решили да го изпишат. Прибира се човекът вкъщи, чука на вратата, отваря жена му и стаписана вижда мъжа си...
- Ти какво правиш тука?
Мъжът разказва цялата история и какво се е случило с другите двама, жената притеснена пита:
- А ти какво им каза, че те пуснаха?
Мъжа казал:
- Аз да не съм луд да им кажа къде има най-много риба!
- Не мога да слушам прекалено много от музиката на Wagner. Направо ми идва да окупирам Полша. - Някакъв тип ми удари бронята на колата, казах му, не се притеснявай, мисли си за щедрост и умножение - Жена ми няма време за готвене и купува замразени храни. Направо си ги смучеме. - Жена ми е такова дете! Аз съм си в къщи и си вземам вана, тя идва и ми потопява корабчетата. - Как може да ме обвиняват че съм бил незрял човек! Да, интелектуално, емоционално и с*ксуално… съгласен съм. Ама, в какви други насоки? - Благодарен съм за смеха, освен когато млякото ми излиза през носа. - Не ме приеха в отбора по шах заради ръста ми. - Отказвам да ям сурови миди. Искам си храната мъртва. Не болна, не наранена…мъртва. - Толкова съм възбуден - мисля че днес ще си измия всичките зъби. - Поразен съм от факта че хората искат да експлорират вселената когато не могат да се оправят в собствената си махала. - Рефлексите са ми ужасно лоши. Веднъж ме прегази кола бутана от двама души. - Образованието ми беше лудо слабо. Преминах през няколко училища за психично болни учители. - Когато бях отвлечен, родителите ми веднага се задействуваха…дадоха стаята ми под наем. - Повече от всякога, човечеството е изправено на кръстопът. Едната пътека води до отчаяние и безпомощност. Другата, до пълно измиране и изчезване. Дано да имаме мъдростта да направим коректният избор. Мъж отива при психиятър и казва: Докторе, брат ми е луд, мисли се за кокошка. Докторът пита: Защо не го вкараш в лудницата? Мъжът: Абе, обичам много пържени яйца.
О, Lidl
три дена ченгетата млади
как входът ти бранят. Паркингът
препълнен повтаря на боя ревът.
пристъпи ужасни! Дванайсети път
клиентите нагли лазят по пътеката тясна
и тела я стелят и линейки пристигат.
Бури подир бури, клиент след клиент
И бабка безумна сочи входа пак
и вика "Търчете, че свършиха промоциите"
и тълпата тръгва с псувни сърдити
о, пръдня гръмовно въздуха разпра
и на входа ченгето падна в несвяст
А персоналът отвътре крещи
"Спрете ги, че олиото свърши"
и зареждат, зареждат а клиентите грабят
и излизат, и връщат се пак,
да напълнят с промоции торбата,
че по-бързо да си изпразнят хазната
касите екнат, клиентите ревът
с количките налитат, за банани мрът
идат на рояци, персоналът трепти
а отвън чакат още за ниски цени.
три часа вече стърчат
входа не виждат, някои ревът
но по всички телевизии ги дават
с деца ревещи, с бой по селяшки
че от всички да се помни и знае:
Българският народ непоклатим е
дори в простотия затънал до шия.

и днес още в София знаят,
че ако нов магазин се отваря
лудница страшна настава
и "Пирогов" без мир и сън остава
Нека се помни погрома
и на бабите стари маратона,
че ако някой магазин открива
бързо, бързо далеч да се скрива.
Местят лудите от една лудница в друга. Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета.
- Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем...
Доктора отищъл до салона:
- Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием.
Лудите се опулили и среснато седнали по местата си.
Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути.
- Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам-
станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка:
- Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат.
Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум:
- Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора.
- Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....
Предисторията: Един хазяин си търси наематели. Решава да отиде при брокер и му обяснява, че иска тихи хора, защото на долния етаж живее той със семейството си и не иска постоянно някой да му тропа. Обаче брокерът все му намирал некви хеви грънч траш и тем подобни метъли, които само тропали по барабаните и дращели по китарите, и хазяинът изкукуригъл най-накрая и отишъл при брокера:
- Абе, ти, да те е*а у гъза, що не вземеш да ми пратиш един цирк горе, белким малко по-тихо стане?
- Споко - отговорил брокерът - сега съм ти намерил едни, че муха да жужне, ще се чуе.
Така и станало. Отишли да живеят на горния етаж над хазяина едно семейство глухонеми. Мъж, жена и тъща. Хазяинът много се зарадвал. Една седмица живели хората горе и наистина нищо не се чувало. Втора седмица живели - верно муха да жужне, ще се чуе. Трета седмица - семейството все едно било погре*ано живо. На четвъртата седмица обаче хазяинът се попритеснил какво става с тия хора и решил да им отиде на гости да ги види, пък и да им каже да не се притесняват, че и чиния да счупят, не е болка за умиране. Качил се той и звъни на звънеца, обаче те нали глухонеми и не чуват. Решава хазяинът да вземе ключа и да влезе направо. Така и направил. Влезъл вътре и какво да види: Жената гола до кръста и се пляска с пачка пари по ц*ците, мъжът хванал тъща си на задна и яко я опъва, а на всичкото отгоре и разтворил един чадър над нея. Хазяинът се облещил, щял да повърне при гледката на косматите ц*ци на жената и решил веднага да ходи да се разправя с брокера.
- Ей, смотаняк грозен, да те е*а в гъза, животно проклето, да ти се роди таралеж, та да не можеш да си погалиш детето, майка ти стара, ти кви ми ги прати на мен бе? Някви съвсем за лудницата... (и му разправил какво станало)
- Споко - казал съвсем спокойно брокерът - те така си говорят.
- Абе какви ми ги говориш? Как така си говорят? - почудил се хазяинът.
- Ми, ето така... Жената казала: "Ходи` да купиш мляко!", а мъжът отговорил: "Да ти е*а майката ма, не виждаш ли, че дъжд вали?!".