Един американец заминал за Норвегия за да прекара лятото във фермата на свой приятел норвежец. Една вечер двамата си седяли на терасата и си говорили. Норвежецът казва: - Знаеш ли, цветовете на нашето знаме са като вашето – червен, син и бял. И да ти кажа, тези цветове за нас не са случайни. - Що? - Ами, когато получа известие за плащане на данъци, почервенявам от яд. Когато прочета, колко пари дължа, посинявам от отчаяние. А когато попълвам чека за плащането на парите за данъците, направо побелявам като призрак от ужас. - Да ти кажа честно! – казал американецът. – При мен е абсолютно същото, със същите цветове. Само че, понеже сме голяма страна, има едно малко допълнение. Когато получа известие за плащане на данъците, на мен ми изкачат и 50 звезди пред очите.
Началото на един прекрасен летен ден (Симфония)Даниил ХармсПетелът току-що беше изкукуригал, когато Тимофей скочи от капандурата на покрива и стресна всички, които в това време минаваха по улицата. Селякът Харитон се спря, грабна един камък и замери Тимо-фей. Тимофей изчезна яко дим. „Ама че шмекер!" -зашумя човешкото стадо, а някой си Зубов се засили и с всичка сила си фрасна главата в стената.
„Ох!" - викна една лелка, подута от зъбобол. Но Комаров я шляпна и жената с вой пропълзя под портата. Наблизо минаваше Фетелюшин и се подхилваше. Комаров се приближи до него, каза „Що се хилиш бе, мазник!" и удари Фетелюшин в корема. Фетелюшин се присви до стената и се разхълца. Отгоре Ромашкин взе да плюе през прозореца, като се опитваше да уцели Фетелюшин. Близо до тях една стринка с голям нос налагаше детето си с коритото. Шишкава млада майка триеше в стената лицето на хубавкото си момиченце. Хилаво кученце, счупило тъничкото си краче, се въргаляше на тротоара. Едно хлапе ядеше някаква гадост от плювалника. Пред бакалницата имаше дълга опашка за захар. Женорята се караха гръмогласно и се налагаха една друга с торбите. Селякът Харитон, пиян до козирката, стоеше пред жените с разкопчани панталони и бръщолевеше мръсотии.Ето така започна един прекрасен летен ден.
Седят на кафе Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка, Жасмин и Бел (от красавицата и Звяра) и се хвалят за половинките си.
Първа Пепеляшка:
- Моя принц абе има си кусури ей го не помни физиономии и му отне много време с тая обувка докато ме намери в кралството, ама е добър в леглото, не се оплаквам.
Жасмин:
- А моя си има и той кусури, ей го някакво момче беше от гетата, ама на, намерил някаква лампа с джин и освен богатства си пожелал оная му работа да може да задоволи и най-взискателното момиче, та успява и мен всеки път да ме задоволи.
Бел:
- Уфф, а моя е един огромен и не много красив, абе какво не красив, направо си е абсолютен звяр, но пък има замък, а и освен, че е звяр отвън, в леглото също е такъв и какъвто е огромен... не оставам незадоволена!
Червената шапчица (порастнала):
- Аз нямам много късмет, освен един вълк, който от гората много много не излиза друго не съм успяла да ударя, ама добър е и освен, че ме задоволява всеки път ми носи свинско, ей го и тухлена къща ми подари на ръба на гората и дървена хижа на вътре в планината ми даде, а за лятото ми подари сламена колиба край реката. Така че оплаквания никакви.
Спящата красавица:
- Добре сте вие, моя е ужасен, 100 годишен девственик, години го чакам да се престраши да дойде да ме ****, а като се появи свърши още преди да съм се събудила...
Сподели