Жътва е. Бай Пешо комбайнера отива на гурбет в северна България да жъне един месец с комбайна и казва на Иванчо:
- Иванчо, оставям ви сами с майка ти един месец. Ако видиш, че идва някой непознат мъж при майка ти, отпаряй по една дъска от оградата.
След месец нашият се връща. Доволен, напечелил парички, освен това оградата била цяла целеничка! Радост голяма за Пешо, като знае колко е шавлива неговата стопанка.
- Е, как я карахте без мен?
- Всичко е наред мъжо, липсваше ми много на мен и Иванчо, живи здрави бяхме, само някакъв простак изкраде дъските на оградата, та завчера заръчах да направят нова...
Управител - гей назначил нов секретар. Той бил млад, умен, красив и внимателен.
Един ден, докато слушал да му диктува писмо, забелязал, че ципът на шефа му е паднал. Като напускал стаята, той му подхвърлил:
- Г-н Управител, знаете ли, че портала на казармата ви е отворен!?
Управителят не разбрал намека на секретарят, но после в тоалетната видял каква е работата. Решил да си направи стереотипна шега със секретаря и му казал:
- Между другото Джон, видя ли през портала на казармата изправеният мирно войник?
Секретарят, който (мъдро) не си падал по шефа си го прерязал:
- Не, господине, видях само един сакат ветеран, полегнал върху две раници.
Казарма. Старшина към редник: - Редник, къде ти е автомата? - Не знам... Сигурно някой го е откраднал. - А такаааа... Аз знам къде е и ще ти го върна ако изпълняваш каквото ти наредя... Сваляй каската. Редника сваля каската. - Пикай в нея. Редника изпълнява. - Пий. Редника го изпил. - Е, послушен си, ето ти автомата. Редника си взел автомата, заредил го, насочил го към старшината и му казал: - А сега ти сваляй каската. Старшината, ще, не ще сваля. - А сега се изсери вътре. Старшия изпълнява. - Сега го изяж. Старшината го изял. 20 години по-късно, в града. Срещат се старшината с жена му и редника с любовницата си. Редника маха с ръка на старшия, кима с глава, онзи му отвръща и се подминават. Жената на старшината го пита: - Откъде го познаваш този? - Ааааааа, откъде го познавам... Ти знаеш ли с тоя, колко сме яли и сме пили...
Четири млади монахини са застанали в колона пред портите на Рая и чакат Свети Петър да ги приеме, да ги препита и евентуално да ги пусне да влязат в Рая. По едно време дошъл и Свети Петър. Сложил пред тях един голям казан с вода. Седнал на един стол и казал: - Първата да се приближи. Здравей, сестро. Кажи ми, ти съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Съгрешавала съм. - Как, сестро? - Виждала съм гол мъж. Имам в предвид, онази, срамната му работа съм виждала. - Добре, сестро. Не бой се. Ето в тоя казан със светена вода си измий прегрешилите очи, да ги пречистиш и можеш да влезнеш в Рая. Следващата да се приближи. Приближила се втората монахиня. - А ти сестро, съгрешавала ли си някога през живота си? - Да Свети Петре. Грешна съм. Пипала съм гол мъж... по оная срамната му работа. - Добре, сестро. Измий си прегрешилата ръка в казана със светена вода и можеш да влезнеш в Рая. В това време се обадила четвъртата монахиня - последната на опашката. - Свети Петре, Свети Петре. И аз съм съгрешавала. Ама с уста. Може ли, аз сега да мина и да си преплакна устата в казана, преди тая пред мен да си измие задника вътре.