Средно статистическо българско семейство. Мъж, жена и щерка на 16 години. Имали голям проблем
-Никой не искал да мие чиниите след вечеря.
-Тая, вечер, който проговори - той ще мие чиниите, отсякъл Генади, главата на фамилията.
Седнали да вечерят
-Никой не проронва дума. Чуват се само приборите да почукват в чиниите. По едно време, се позвънило, щерката Теменужка, безмълвно се отправила към вратата, и още по безмълвно, вкарала гаджето си Спас. Настанила го, сервирала му без да отрони и дума, и продължили да вечерят. По едно време Спас се усетил, че нещо не е наред и попитал
-Абе хора, вие една дума няма ли да кажете-пълно мълчание.
-Аааа, ама я да взема аз да опъна Теменужка тогава
Награбил я направо на масата - яко еб*не - никой и дума не обелва... Свършил Спас, и запалил една цигарка на балкона.
Върнал се - ония мълчат
-Аааа, ама какво става тука бе? !? Я, да взема да опъна и леля Сийка щом сте такива темерути тая вечер
Награбил и майката, скъсал я от с*кс направо на масата. Свършил, и пак запалил цигарка на терасата...
От горещината на вън , му се понапукали устните, влязал и казал
-Абе, чичо Генади да имаш малко вазелин, че...
-Ааааа, край - то се е видяло, че аз ще мия чиниите тая вечер, избухнал Генади...
Млад мъж се разхождал в гората. Но се загубил. Лутайки се, стигнал до някаква къща. Почукал на вратата. Отворил му архаичен на вид китаец с дълга бяла брада.
- Може ли да пренощувам у вас? - примолил се младежът.
- Разбира се! Но при едно условие. Ако дори с един пръст докоснеш дъщеря ми, ще те подложа на най-жестоките китайски мъчения.
- Добре! - съгласил се изгубеният и влязъл в къщата
По време на вечерята той не можел да откъсне очи от дъщерята на стопанина... Забелязал, че и тя постоянно го наблюдава. Обаче, помнейки заканата на стареца, устоял на изкушението и след като се нахранил си легнал. През нощта той не можал да заспи заради напиращото желание и решил тихичко да се намъкне в стаята на дъщерята, с надеждата, че тя го чака... а баща й нищо няма да усети. На сутринта той крадешком се върнал братно в своето легло и заспал - уморен и щастлив. Събудил се заради някаква тежест върху гърдите. Това бил голям камък с надпис:
"Китайско мъчение номер 1 - голям и тежък камък върху гърдите"
"Ама че тъпотия" - помислил си младежът - "ако това е най-доброто, което старчето може да измисли, няма от какво да се опасявам".
Вдигнал камъка и го запратил през прозореца. Тук обаче забелязал друга бележка:
"Китайско мъчение номер 2 - камъкът е вързан за левия ви тестис."
Паникьосал се... погледнал през прозореца и видял, че въженцето скоро ще се изпъне до крайност от тежестта.Решил, че е по-добре да си потроши няколко кости, отколкото да го кастрират и скочил през прозореца. Падайки той видял голям надпис, изписан направо на земята:
"Китайско мъчение номер 3 - десният ви тестис е вързан за крака на леглото"
Мутра вика телевизионен техник вкъщи. Пристига техникът и пита:
- Какъв е проблемът?
- Е, тоя телевизор, го земах оня ден. Sony братче, стереооооо, 800 долара, а? И значи вчера си го гледам и изведнъж - трак, стереото изчезна...
Техникът оглежда телевизора, гледа на масата лежи една отвертка.
- Как така ще изчезне стереото... Гледам тука една отвертка, да не сте бъркали нещо по телевизора?
- Как ша бъркам бе! Вчера си седим тука на фотьойла, гледам тая отвретка, викам чакай да си изчистим ухото с нея. И изведнъж: ОП - няма стерео...
Двама борци си говорят:
- Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият.
- Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият.
- Добре хайде като си отворен да си ги сбием.
- Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК?
На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа
да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия.
Изумен бореца казал на своя приятел:
- Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш
ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$.
- Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.