Джон, млад компютърен специалист, собственик на IT фирма в силициевата долина спечелил 100 млн. долара, продал я и си купил ранчо в Тексас. Сутрин ставал в 7:00 часа отивал до вратата си и намирал прясно мляко и вестник "Вашингтон пост" След това обикалял имението, прибирал се изморен вечер, пиел уиски, лягал и заспивал... И така шест месеца подред. Пълна идилия. Една вечер се звъни се на вратата, излиза Джон и вижда снажен тексасец, който иска да говори с него:
- Здравейте, аз съм Вашия съсед от съседното имение, на 10 мили от Вас. Организирам съседско парти, на което бих искал да Ви поканя, опознаем и забавляваме.
- Еййй, благодаря Ви за чудесното предложение, отдавна не съм се срещал с хора, много ми липсва общуването!
- Само да Ви кажа, че ние в Тексас имаме традиции, които ревностно спазваме.
- Ок, слушам Ви!
- Ние, много пием...
- Еххх... ние в компютърната фирма как се напивахме... мале как ми липсват колегите...
- И след това се бием яко!
- Ихааа... ние с колегите как се налагахме вечер... много ми липсва кютека.
- И накрая правим здрав с*кс!
- А стига бе... сериозно, ние с колегите... какви момичета имаше, като си спомня, направо се побърквам... какви оргии правихме...
- А, какъв е дрескода за вечерта? - пита нетърпеливо Джон.
- Ами, какъвто си изберете, ще бъдем само двамата...
Тръгнали Пена и Вуте за града с каручката. На първата поляна Пена рекла:
- Вуте, нека попасе магарето, а ние че се потръкаляме по тревата.
Попасло магарето, тия се търкаляли неколко пъти и тръгнали. На следващата поляна, Пена пак рекла:
- Вуте, що не отбиеш тука? Глей к'ва е убава тревата, магарето че попасе, ние че се потъркаляме по тревата.
Отбил Вуте, разпрегнал магарето да пасе и с Пена пак се преметнали два-три пъти. Починали и пак тръгнали. Карали, карали и пак полянка.
Пена рекла:
- Вуте, що не отбиеш? Глей к'ва убава трева! Че попасе магарето, ние че полегнеме.
Вуте рекъл:
- Пено, що не се потъркаляш с магарето, докато я попасем...