Двама младежи отиват да берат ягоди в Англия ама не знаели много езика. Наемат си квартира, хазяина им казва да се обадят ако има проблеми. Минали месеци, те не чистят, завъдили мишки... Тогава едния, който знаел 5-6 думи звъни на хазяина и казва: - Hello, me - Georgi! - Hi Georgi, how are you? - You know me - Georgi? - Yeah, yeah, I know! - And you know Tom and Jerry? - Mmmmm, oh yes, I know them! - Jerry is here!
Мъж се качил в автобус и на една от седалките мярнал млада монахиня. Вгледал се в нея и през покривалото за глава забелязал лицето й - истинска прелест. Тя станала и въпреки смирената й походка си личало, че тялото й е невероятно. Мъжът бил страшно възбуден, събрал сили и се приближил до монахинята:
- Сестро, извинявай, обикновено не правя такива неща, но ми се струва, че те обичам. Какво ще кажеш да се видим някоя вечер?
Монахинята веднага скочила от автобуса. По-късно, когато мъжът се приготвил да слиза, шофьорът го попитал той ли е тормозил монахинята. Мъжът се извинил и обяснил, че по принцип не правел такива работи, но шофьорът го прекъснал:
- Не, не се извинявай. И аз се опитах да я заговоря. Всъщност, ще ти направя услуга. Видя ли къде слезе тя? Зад спирката има един малък парк и всеки ден по едно и също време тя ходи там да се моли. Иди утре и може и да ти излезе късмета.
Мъжът му благодарил и слязъл. Разбира се, на другия ден отишъл в парка и на едно усамотено място между дърветата видял монахинята да се моли. Той се шмугнал в храстите и след няколко минути излязъл, облечен в дълга бяла роба, светла перука, брада и корона от тръни. Монахинята коленичила и го попитала какво може да направи за него. Той отвърнал, че веднъж на няколко хиляди години обичал да слиза на земята да поразпусне. Монахинята казала, че с удоволствие би му помогнала, но в този момент е в мензис, така че може единствено да я чука отзад. Мъжът и на толкова бил доволен и бързо се заел за работа. След няколко минути изведнъж върху него се стоварило ужасно чувство за вина и той задъхано прошепнал:
- Сестро, трябва да ти призная нещо. Всъщност аз не съм Иисус Христос, а онзи, който те заговори в автобуса вчера.
Монахинята отговорила:
- Спокойно, и аз не съм монахинята, а шофьорът на автобуса.
1800-те години, времена на каубои, главорези и шерифи.
В един най-обикновен следобед в градския салон седели, пили и играли на карти всички безделници в града. По едно време врата се отваря и един изплашен младеж казва:
- Бързо прибирайте се по домовете си и заключвайте, Белия Каубой е през 2 града и се е запътил тук, ще ви ограби и ако му се съпротивлявате може и да ви убие. Вече няколко пострадаха!
Безделниците се разсмели и продължили играта си. Но след 20 мин отново нахълтва изплашен човек и казва:
- Бързо бягайте и се барикадирайте у вас, Белия Каубой е в съседния град и коли и беси всичко, което мърда.
Мъжете се спогледали и продължили играта, но вече малко по-притеснени. След 20 мин идва нов човек и казва:
- Бързо всички си отивайте, защото Белия Каубой навлезе в града, сега е на другия край и жив човек не е останал!
Всички се уплашили, няколко млади каубоя си отишли, но повечето останали. След 10 мин вратата на салона се отворила и нахлул един Каубой, целия облечен в бяло. Погледнал страшно, гръмнал във въздуха няколко пъти и казал:
- Бързо слагайте парите и вещите си в торбата иначе не знам какво ще се случи!
Хората уплашени дали всичките си пари и ценности. Каубоя ги взел, погледнал ги изпод вежди и им казал бързайки към изхода:
- Ако бях на ваше място щях да бягам вече, защото Белия Каубой е на две пресечки и всеки момент ще дойде!