Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението.
Петров: - Ами, горе-долу добре е, лейтенант.
Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе-долу.
Петров: - Ами тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря.
Лейтенантът учуден: - Е как така? От какво умря?
Петров: - Ами, преяде с конски жили?
Лейтенантът разгневен: - Абе, какви конски жили бе?
Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше.
Лейтенантът: - Как умряха коне? От какво?
Петров: - Ами от претоварване.
Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?
Петров: - С вода.
Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?
Петров: - Ами да гасим пожара.
Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?
Петров: - Ами горя оръжейната.
Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?
Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.
Лейтенантът: - Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши!
Петров: - Да,ама и вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!
Една слънчева неделна утрин две жени отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката ударила един от мъжете, той веднага спуснал ръце пред слабините си в очевидна агония и се строполил на земята.
Жената изтичала при него и започнала да се извинява. После му обяснила, че е лекар.
- Моля ви, позволете ми да ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце пред слабините.
Но жената настояла и накрая той й позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталоните, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го попитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал мъжът.
- Но палецът продължава да ме боли ужасно.