В покрайнините на едно село вървят снимки на нов филм. Режисьорът забелязва, че в кадър влиза едно дърво, под което лежат двама мъже.
- К'ви са тия двамата там, бе? - пита той един от местните.
- О, тия са най-големите мързели в селото, не можеш да ги мръднеш оттам...
Режисьорът решава да ги използва и отива да ги пита:
- Момчета, искате ли да се снимате във филма като статисти?
Единият се размърдва, отваря лявото око и бавно пита:
- А, какво трябва да правим?
- Нищо няма да правите, само ще си лежите под дървото, а накрая ще получите хонорар за статисти...
- Добре... Аре снимай...
Всичко минало добре, снимките били на приключване, когато режисьорът решил да направи още няколко пробни снимки, в които двамата лежат под съседното дърво. Отива при тях и им казва да се преместят под него.
Тогава вторият мързеливец отговаря:
- Няма да стане, пич... Плащаш ни за статисти, а не за каскадьори.
Двама мъже си говорят в кръчмата.
- Слушай пич, да пием по едно.
- Съгласен съм, за какво да пием?
- Ами например, че сме от един град. Ти в кой комплекс живееш?
- Във Възраждане, а ти?
- И аз, а в кой блок си?
- В 15-ти. А ти?
- И аз, а на кой етаж си?
- На пети.
- И аз, в средния апартамент.
- Аз също.
На съседната маса един мъж слуша разговора заинтригуван.
- Ейй, какво съвпадение! - казва той на сервитьора.
- И как не, те са баща и син, просто търсят повод да се напият.
Мъж върти по телефона в публичен дом за да си поръча прос*итутка за през нощта... От другата страна мил глас го пита:
- Каква да бъде? Руса, черна, червенокоса?
- Няма значение, сляп съм....
- Добре де, пълничка, слаба?
- Няма значение, без ръце съм...
- Ами висока, ниска?
- Няма значение, без крака съм...
Притеснен, гласът от другата страна:
- Извинете господине, вие к*р имате ли?
- А вие, с какво мислите набрах номера на телефона?
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!