Дребен автобусен шофьор спрял на спирката и в рейса се качил истински исполин.
- Големия Джон не плаща – заявил мъжът и седнал. Като имал предвид разликата в ръста, шофьорът нямал желание да спори.
На другия ден се повторило същото. Мъжът планина се качил в автобуса, пронизал шофьора с поглед и заявил:
- Големия Джон не плаща. – И седнал.
Това продължило няколко дни, но накрая шофьорът започнал да се ядосва. Защо Големия Джон не си плащал като всички останали? Затова дребосъкът отишъл във фитнес салона и започнал интензивно да тренира културизъм, за да се изправи срещу Големия Джон като мъж.
След две седмици там, където преди имало само кожа и кокали, сега се издували мускули и шофьорът с нетърпение очаквал срещата с Големия Джон. Исполинът се качил на обичайната си спирка и заявил:
- Големия Джон не плаща.
Но този път шофьорът не оставил нещата така. Той станал на крака и отвърнал:
- И защо не плаща Големия Джон?
Мъжът бръкнал във вътрешния си джоб. Шофьорът моментално се уплашил от най-лошото. Но исполинът отвърнал:
- Защото Големия Джон има карта.
Жената стоеше на опашката в супермаркета след дядо с внуче, чиито шепи бяха пълни с бонбони и други лакомства. Детето не спираше да вика, да нервничи и да се тръшка. - Спокойно, Евгени, потърпи още малко, ето идва нашият ред… Бъди добро момче. – говореше възрастният човек, опитвайки се да запази самообладание. Детето продължаваше да буйства, да скача и да привлича вниманието на всички върху себе си, а дядо му отново пусна в действие тихия си глас: – Всичко е наред, Евгени. След малко ще сме у дома. Потърпи още малко, човече! Платиха на касата и малкият дявол изхвърча като тапа на шампанско от магазина, втурвайки се към колата, където да разтовари безценните си съкровища. Дядото отново запази самообладание и с още по-спокоен тон каза: – Успокой се, Евгени. Приятелче, не се разстройвай! Пет минутки и сме у дома, само се успокой, моля те! Жената, която ги наблюдаваше остана силно впечатлена. Тя последва дядото с внучето и преди да потеглят, каза на възрастния мъж: - Със сигурност не е моя работа да ви давам оценка, но вие се държите с внука си невероятно, успяхте да запазите спокойствие и му говорихте уравновесено, тихо и смислено, дори след като той премина всякакви граници на търпението. После се обърна към момченцето: – Евгени, ти си истински щастливец с такъв дядо! Дядото я погледна и широко се усмихна: - Много благодаря за милите думи, госпожо, но аз съм Евгени, този кретен на задната седалка е Мартин!