Един пед*раст умрял и отишъл в Рая! На портите, го посрещнал Свети Петър и започнал да го развежда.
По едно време на педераса, му се доеб*ло и казал на Свети Петър:
- Свети Петре,долу на Земята тревата е по-хубава от тука!
Свети Петър не можел да повярва, навел се да види как е на Земята,и педераса го опънал, но Свети Петър не усетил!
След време на педераса пак му се доеб*ло, и пак казал на Свети Петър:
- Абе Свети Петре, на Земята дърветата са по-плодовити,отколкото са вашите!
Свети Петър пак не могъл да повярва, навел се, при което педераса пак го опънал! Но Свети Петър го усетил,ядосал се, и казал:
- Ах, ти долнопробен пед*раст, веднага те пращам долу в Ада!
Завел го Свети Петър в Ада и поръчал на дяволчетата:
- Като се върна,искам да е сварен в казана!
След известно време Свети Петър се върнал в Ада,и що да види,дяволчетата играят карти с педераса! Свети Петър се ядосал и се развикал:
- Защо не е сварен?
При което, всички дяволчета казали:
- Айде, наведи се Ти да запалиш огъня за казана,а!
Кара си един човек трабанта, прави десен завой и там точно зад завоя е спрял мерцедес... ясно, че последен модел, тъмни стъкла всичко както следва, и инженерът с трабанта прас ударил го. Не силно, но го подпрял. Стои инженерът и чака да излязат мутрите да го смачкат от бой. Стоял 5 минути - няма никой. Казал си: - "Хм, тези така и така ще ме направят на салата, поне да има за какво." Взел манивелата, излязъл и ударил по няколко дълбоки резки по калниците на мерцедеса. Прибрал се в трабанта и чака... 10 минути, 15 минути... няма никой. Нервирал се, взел манивелата и замазал мерцедеса. Направо го направил почти на сол, джамове, фарове, врати... абе каквото може. Влиза си обратно в трабанта и чака. По едно време му писнало, запалил колата и си заминал. Вътре в мерцедеса стоят две тикви и едната казва на другата: - "Абе, картоф, а представи си, какво щеше да ни направи тоя ако ние го бяхме ударили!"
На един човек му растял навътре. Общо взето не му се налагало да го използва, обаче един ден тръгнал да се жени. Отишъл на доктор. - Докторе, голям проблем! - рекъл господинът и обяснил накратко. - Я да видим... Дааам! Не мога да помогна. - Как ли ще го представя на жената? - Мога да ти дам съвет. Взимаш един корнишон и само гледаш да е покрит под одеалото, за да не се забелязва. Речено - сторено. Минали 5, 10, 20 години... Жена му си говори с приятелки и обсъждат омекването с годините. - На моя пък не му е омекнал. - Няма как, муцка, на всички им омеква. - Слушай ме какво ти казвам. Всяка вечер се завиваме под одеалото и не е помръднал хич. - Тук нещо не е наред, трябва да провериш. Речено - сторено. Издебнала жената сгоден момент и отметнала одеалото. - Какво?!? 20 години си мисля, че имам мъж до себе си, а то какво? Краставица! - Тихо, ма!!! Аз питам ли тези децата от къде са?