Семейство мутри отиват на пазар и влизат в магазин за осветителни тела. Мутресата вижда един много пищен полилей с кристални висулки и решава да го купят. Посочва го на продавачката и казва:
- Искам да купим тази лампа.
Продавачката се вкиснала и казала:
- Това не е лампа, а полилей.
- Какво, какво?
- По-ли-лей.
- Как казахте?
- Добре, другото име на тази лампа е дупе.
- Ааа, сега разбрах. Дайте ми едно дупе.
Отишли си в къщи и веднага повикали друго мутряшко семейство да се похвалят. Другата мутреса прошепнала на ухото на мъжа си, още утре да купи и той едно дупе.
Отива на другия ден мутрата да купува дупе, обаче продавачката била друга, а онзи казал:
- Дайте ми едно дупе.
Момата се втрещила и право при шефа си.
- Абе шефе, една мутра иска дупе.
Мислил шефът, пък рекъл:
- Ами нали знаеш моето момиче, клиентът винаги има право, пък и ще плати добре...
Върнала се момата, поканила мутрата в склада, навела се, събула си гащичките и се надупила.
Да, ама мутрата казал:
- Ааа, не, не такова! С висулки, с висулки!
Продавачката се върнала при шефа си и злорадо му казала:
- Шефе, тебе искат.
Седи си стария майстор бай Цанко в кварталното кръчме и кротко си пие биричката. Влиза млад, напомпан с анаболи пич, пъчи перки, пухти насам-натам, реве и се прави на отворен. Някои от хората започват тихомълком да напускат. Накрая остава само бай Цанко.
- Ами ти ве, дъртак? - ръмжи бичмето. - Няма ли да си ходиш? Я да изчезваш след тях, че тоя видиш ли го? - следва показно показване на юмрука, още по-показен удар в ламперията и отчупване на късче дърво. - Ако този тупаник ти го забия през сливиците, ще ти го изкарам през гъза!
Въздъхва бай Цанко, допива си бирата, става и разкопчава дюкяна. Очите на младежа се уголемяват, щом виждат половинметровата паламарка на майстора. Следва показен удар с нея по дървената маса и счупването й.
- Ти изчезвай, малкия, че ей тоя ако ти го завра в гъза, и ще ти го изкарам през сливиците - благо се изразява стария майстор, докато гледа широкия гръб на панически отдалечаващия се здравеняк.
Седи мъж в бара и пие уиски. Покрай масата му минава монахиня. Приближава се към него и казва:
- Как може да пропиляваш живота си в това пристанище на разврат и блудства!
- Ама няма никакъв разврат тука, сестра...
- Ана! - гневно отговаря монахинята.
- Да, сестра Ана, всичко е нормално, просто си седя тука и си пия...
- И това е противно на Господа...
- Стига, бе, сестра Ана, пробвай и ще видиш....
- Не! - възмутено отговаря монахинята.
- Как може да си сигурна, когато не си опитала. Дай да ти поръчам едно пиене....
- Да, да, да видят всички как монахиня се налива с алкохол...
- Няма, бе! Ще кажа на бармана да го сложи в чаша от кафе. Монахинята неохотно се съгласява. Мъжът отива на бара и поръчва:
- Две уискита, едното в чаша от кафе! Барманът се обръща към него и пита:
- Кво, пак ли сестра АНА?