Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна... казвам ти го като жена на жена...
Мъж излиза от затвора, където е бил за двойно убийство. Качва се на влак за вкъщи. Влиза в купето, а там вече има трима грузинци. Двама седят на масата и похапват, а третият лежи на едно от горните легла. Грузинците канят мъжа на масата да сподели трапезата им. Седят си, хапват, пийват, веселят се. По едно време грузинците излизат в коридора да пушат, а мъжът остава в купето. Внезапно влакът се раздрусва, грузинецът от горното легло пада и си удря главата в масата. Мъжът се хвърля към него, проверява му пулса – мъртъв… Хваща се за главата ужасен. Мисли си: - “Кой ли ще ми повярва, че не съм аз, току-що излезлият от затвора?” Отваря прозореца и изхвърля грузинеца през него. Сяда обратно на софрата и, ни лук ял, ни лук мирисал, продължава да яде. Двамата грузинци се връщат. – Слушай, а къде е нашият приятел, който лежеше тук? – Ами, нали излязохте да пушите и той излезе веднага след вас. – Как така “излезе”? Ние го караме в Тбилиси да го погребваме!