Млад мъж влиза в кабинета на сексоложка.
- Извинете, докторе, но имам проблеми с размерита на пениса си...
- Успокойте се, седнете и давайте поред.
- Ами, той е като бебе...
- О, няма проблеми. Разполагаме с най-съвременни медикаменти. Съблечете се, моля...
Тук пациентът изважда на бял свят мъжкото си достойнство, а лекарката припада...
- Докторе, докторе! Събудете се, де! Аз нали ви каза, че е като бебе - 3.5 кг, 55 см!
Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…
Един човек се прибира от морето към София и както си кара, вижда едно момче с зелен панталон, зелена риза и зелена шапка, което маха за авто-стоп.
Човекът му спрял, качил го и му казал:
- Здравей, аз съм Гошо, ти как се казваш.
- Еми аз съм зеления пед*рас...
Човека си продължил да кара и след пет километра не щеш ли видял друго момче на авто стоп, което носело червени панталони, червена риза и червена шапка. Спрял и на него и го качил.
- Здравей, аз съм Гошо.
- Аз съм червения пед*рас ....
- Аз съм заления, приятно ми е.
Запознали се всички и продължили. Покарал няма и десетина минути и Гошо, който гледа лошо, видял едно момче което му маха - със сини панталони, синя риза и синя шапка. Гошо му спял и му казал:
- Ти сигурно си синия пед*рас, качвай се.
- А бе не знам дали съм пед*рас, ама ти си дай документите за проверка.