Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона: - Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица... ми прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя - отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа! Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и пита: - К'во стана? Изпуснах ли нещо? Не ме гледай така, ами веднага се обаждай на Мичето!
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал:
- Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила:
- Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса
западна дължина.
- Вие сигурно сте счетоводителка? - предположил мъжът.
- Да, но как разбрахте? - попитала дамата.
- Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо.
- А, вие сигурно работите в ръководството - констатирала жената.
- Да, но как се досетихте?
- Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.