Една слънчева и приятна зимна утрин Сър Джон се събудил от топлото си легло, погледнал през прозореца, отворил го и видял прясно натрупалия пухкав като памук сняг.Докато вдишвал свежия въздух с пълни гърди забелязал, че нещо се грозно се жълтее насред моравата му.Слязъл той да види какво е това жълто нещо което било в такъв контраст с красиво натрупалия пухкав сняг.Когато стигнал насред моравата останал вцепенен от ужас, като прочел прясно написани с урина надпис:"СЪР ДЖОН ТИ СИ ДОЛЕН ПЕД*РАСТ", от който още се вдигало пара.Сър Джон влетял в къщата почервенял от яд, сграбчил телефона и трескаво започнал да набира номера на полицията.
-Ало, детектив Холмс на вашите услуги!
-Холмс, вие ли сте?Слава богу Сър Джон е на телефона.Имам спешен случай за вас, а и следите са още пресни така,че елате веднага щом можете.
Холмс веднага се заел със случая и когато пристигнал на местопрестъплението направил щателен оглед.За по-голяма достоверност даже опитал на вкус вещественото доказателство.Помислил малко, смръщил вежди, дръпнал от лулата си и заключил:
-Сър Джон случая е от ясен, по-ясен.Урината е на вашия градинар, а почерка е на жена ви.
Един мъж отишъл за няколко дни в чужбина, а жена му поръчала да и купи една жива катеричка, понеже много обичала катерички и искала да си отглежда жива у дома. Мъжът отишъл, върнал се, но катерица не носел.
- Скъпи, купи ли ми катерица, като ти казах?
- Купих ти, скъпа, ама да ти разправям - мани, мани. Качихме се с катерицата в рейса, ама като ме видя контролата и казаха, че била защитено животно и не мога да я пренеса през границата. Ама аз нали много те обичам и си я пъхнах в гащите, за да ти я донеса, съкровище.
- Давай я де, къде е?
- Хвърлих я!
- Защо ,бе?
- Чакай да ти разправям нататъка, голям ужас! Та мушнах си я аз в гащите и се качихме в рейса и о ужас тя помислила оная ми работа за клон и взе да си забива ноктите и да скача по нея. Това го изтърпях. После помислила топките ми за шишарки и взе да ги подмята, ха наляво, ха на дясно - ужас! Жена, и това го изтърпях. И после да видиш още по-голям ужас - помислила задника ми за хралупа и взе да влиза и излиза - вътре - вънка, вътре - вънка - най-малко стотина пъти! И това, скъпа го изтърпях! Минах през целият този ад, за да ти я донеса, но накрая трябваше да я изхвърля, защото неможах да я изтърпя, когато се опитваше да вкара шишарките в хралупата.