Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъж, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се
- Жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш? !
- Аз- казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема"
- Полислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себи си в леглото! Студено ми е, спи ми се! ...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба - заразказвала тя.
- Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е
- жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...
Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти! Младежът получава плесница. След половин час пак отива при нея: - Извинявай! Аз наистина те харесвам! - Благодаря! - Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти! Отново плесница. Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря: - Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена! - Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й! - Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар? Разбра ли? - Окей! Ще опитам… Отива пак при нея: - Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар? - Да! – усмихва се момичето – Затова мирише. Сложиха ми мост! - А, да, разбирам… И кой е срал под моста?