Мишо и Наско спират Маздата на бензиностанция в Германия. Бензинджията пита: - Бензин, дизел? Мишо: - Само вода, моля. Пълни резервоара догоре, вади едно шишенце с таблетки и пуска една в резервоара. Качват се, палят и заминават. На германеца му увисва ченето. На следващия ден на същата бензиностанция. Мишо: - Само вода, моля. Пълни резервоара догоре, вади шишенцето и пуска една таблетка в резервоара. Качват се, палят и заминават. На третия ден спират на същата бензиностанция. Към тях се приближава костюмиран джентълмен и казва: - Чух, че имате някакви специални таблетки. Аз съм директорът на ESSO и ви давам един милион евро за тях. Мишо: - Три милиона или няма сделка. След малко получават парите, дават шишенцето с таблетките на джентълмена и си тръгват. Наско пита: - Абе, Мишо, а ние как ще караме сега? Мишо: - Ами, както и досега - на газ.
Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…
Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между етажите се разминал с пищна девойка - гърдите й били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, той едва не се пре*ил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама. - Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай! И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Звъннал и си мисли: "Тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще й я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще се сближим. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще й увиснат ц*ците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката…" В този момент тя му отворила, той креснал: -Абе я си е*и майката, не ти ща ютията!
Мъж удушава жена си. Съдията го пита защо. - Ами, гражданино съдия, седя си и си гледам телевизия. Влиза жената и вика: - Стига си гледал това дуо! - Жена, - казвам, - това не е дуо, това е дует. - Не, бе, дует е, когато двама се мушкат със саби. - Жено, това не е дует, това е дуел. - Не, бе, дуел е, дето се разминават влаковете на тъмно. - Жена, това не е дуел, това е тунел. - Не, бе, тунел е това, дето е на пътищата за спане. - Жена, това на пътя не е тунел, това е мотел! - Не, бе мотел беше онзи черния, дето жена си… - И я удуших. Съдията казва замислено: - Аз щях да я свърша още в тунела.
В ресторанта "Златното пиле", клиент пита сервитьора: - Искам да ми приготвите едно пиле по дижонски! Ама и пилето да е от Дижон! Можете ли! - Разбира се! - рекъл сервитьор, а на готвача рекъл: - Шефе едно пиле печено! След малко носи той пилето, поставя го на масата, а клиентът запретва ръкави, бръква с пръст в трътката, облизва си пръста и възмутен казва: - Поисках пиле по дижонски от Дижон! А Вие ми носите пиле от Костброд! - Един момент, станала е грешка! - казал сервитьорът и върнал пилето. - Шефе, тоя позна, че не е от Дижон. Кво да правим? - Я му занеси това! Няма да го познае! Клиентът, пак запретва ръкави, пръста отзад, облизва го и е бесен: - Какво толкова поисках бе хора - пиле от Дижон! А, вие ми пробутвате пиле от кокошарника на баба Пена от Кумарица! Нямало как, обадили се във френското посолство, с куриер изпратили едно пиле от техните резерви, приготвили го, сервитьорът го отнесъл, а целият персонал наизлязъл да видят ефекта! Клиентът повтаря процедурата, облизва пръста, мушва го отзад и казва: - Е, от покрайнините на Дижон е, но приемам че е дижонско! Целият персонал си отдъхнал. От съседната маса се приближил един мъж и попитал специалния клиент: - Господине, цяла седмица поркам и вече не знам от къде съм и къде живея..Бъдете така добър – да сваля гащите - пък да бръкнете и познаете и за мене…, пък да ме упътите да се прибера, а?