Джон поканил майка си на вечеря в квартирата си. Показал и всичко - кухня, хол, спалня с две легла. Майка му отдавна се съмнявала в ориентацията на сина си и не била учудена колко красив младеж е съквартиранта на Джон. По време на вечерята те се държали непринудено, но майка му все още не била удовлетворена и подозирала, че има повече от колкото показват на пръв поглед. Подпитала ги и Джон и казал:
- Знам какво си мислиш, но те уверявам, че с него сме само приятели!
Минала седмица след това и двамата се заприказвали:
- Джон, знаеш ли, че се чудя ... от както майка ти ни гостува ми се струва, че изчезна единия сребърен нож от комплекта, който ти подарих.
- Малко вероятно е мама да го е взела, но ще й пиша.
В типичен британски стил Джон оформил: "Скъпа мамо, не искам да кажа, че си взела един нож от нашата кухня, но не искам да кажа и, че не си взела един нож от нашата кухня. Факт е обаче, че един сребърен нож липсва от там."
В отговор на това получил: "Скъпи Джон, не искам да кажа, че спиш с него, но не искам да кажа и, че не спиш с него. Факт е обаче, че ако съквартиранта ти си лягаше в собственото си легло, щеше вече да е намерил сребърния нож. С любов: Мама"
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой подема:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Степените на пиянството /за мъже/:
1. Седиш си с баща ти на поредната чашка ракия и му казваш:
- Татеееее...
- Оууууу...
- Татеееее бееееееее...
- Каи бе що искаш...
- Абееее... теб от некъде те познаааам беее, знаиш...
2. Седиш си с жена си пиивайки поредната чашка и казваш докато тя нервно мие чиниите...
- Женооооо... женоо... ама женоооо маааа... чуиш ли ма мене... ама женоооооооооо ае да хоим по жени маааа...
3. Обаждаш се махмурлия в 10 сутринта на жена си и й казваш виновно:
- Ало... миличко... извинявай много, че не се прибрах... амааа.... амаааа такова.... конференцията продължи много дълго и требваше да приспя с нея...
4. Ходиш си по шосето току що излязал от кръчмата и залитайки се чудиш аджеба... "защо асфалта скача и те удря у главата..."
5. Седиш едва гледащ на бара в кръчмата при келнера... допиваш си последното питие и му казваш фъфлейки:
- Келнееееер.... донеси вратата, че ше си ода бре....
6. Качваш се в едно такси мъртво пиян и таксиджията те пита:
- Добър вечер, за къде сте...
А ти му връщаш:
- Теб па кфо те интересува бе келеме с келеметата та шме питаш... за къде съм си за там... аеееее джендем...