Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарницата. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което е бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата - той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. "В 1990" - ми отговаря той - "Защо питате?" "Бил сте в моята гимназия"- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: "По какво сте преподавала?".
Съдят един гинеколог за убийство на циганка.
- Разкажете как стана - пита съдията.
- Ами вижте,отивам на работа в 6.00 сутринта и сменям 100 спирали, правя 100 аборта, 100 раждания и така до 19.00 часа. Обаче, се обажда колегата,имал проблеми, та да го сменя. Поемам и неговата смяна. И пак сменям 100 спирали, правя 100 аборта ... Прибирам се вкъщи. Капнал съм.А жената,смени ми спиралата. Какво да я правя,сменям я. След нея дъщерята,смени ми спиралата... Тръгвам пак на работа и пред входа една циганка ми вика:
- Бате, дай 5 лева да видиш пу*ка!
-Е, как да не я убиеш ...
Как реагират жената и мъжът при грип ТЯ: 08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците. 08.07: Чай с лимон и два аспирина. 08.13: Гореща вана с евкалиптов екстракт. 08.45: Звъни на колежка, за да предупреди, че ще закъснее. 08.55: Отива в аптеката, купува си ехинацея, фервекс и витамин С. 09.17: Закъснява със 17 минути за работа, прави си каничка чай с мед. 18.30: Отива, както винаги, на фитнес. Седмица по-късно: Заради неизлекуваната настинка я тръшва грипът. ТОЙ: 08.00: Събуждане: Силно главоболие и болки в крайниците 08.03: Опитва се да си спомни, дали предната вечер не е препил и установява, че не е махмурлук. 08.04: Скимти тихо, обръща се и потъва в уж трескава дрямка. 09.44: Добира се със сетни сили до телефона, за да съобщи в службата за тежкото заболяване със следните думи: Мисля, че умирам… 09.48: Преравя аптечката за болкоуспокояващи, които да намалят страданията му. 09.50: Звъни на приятелката си и я моли, на връщане от работа да мине през аптеката. 09.55: Звъни на майка си и я моли, да отиде да му напазарува. 10.00: Домъква със сетни сили лаптопа в спалнята и започва да си играе. 11.55: Когато майка му се появява с прясно сготвена пилешка супа, скрива лаптопа под завивката. 15.55: Майката остава 4 часа, грижи се за синчето като избърсва прозорците, паркета и приготвя лека вечеря. В това време недоволства гласно от безпорядъка и липсата на загриженост от потенциалната си снаха. 15.58: Посвещава се отново на игрите и фейсбука. 18.25: Отнася навреме лаптопа във всекидневната и посреща приятелката си охкайки в леглото. 18.30: Оставя се отново на майчините грижи на приятелката му. И правилно, защото на третия ден е кукуряк, а освен това има и почистен дом.
Сподели