Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се :
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот ... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева ...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Преглед при доктора:
- Следващия.
Влиза мъж и шепне:
- Спасете ме, докторе.
- Какво ви е?
- Вчера почна да ме боли главата, после болката и слабостта почна да се разпространява по цялото тяло, даже краката почват да ми отказват...
- Ясно, ето (дава на болния таблетка) глътнете тази мини видеокамера, да видим какво става с вас.
Болният гълта. Докторът включва монитора и почва с интерес да гледа. Доктора:
- Имате някаква нова болест из цялото тяло, вашите клетки съвсем са се побъркали - уволняват се една друга, обвиняват се, мамят се, закриват се цели органи, лоша работа.
- Докторе, какво ще стане с мен?
- И на мен ми е интересно, елате след две седмици, може нещо да се е променило.
- Но защо чак след две седмици?
- След две седмици у вас клетките на 20 водещи органа имат среща - Г 20, ще видим дали ще си спомнят, че принадлежат на едно тяло и да се договорят да оздравеят... Е, всичко хубаво (ръкува се).
- Докторе, а ако не се договорят.
Докторът се замисля:
- Да, прав сте, няма да рискуваме, върнете ми, моля, миникамерата.