- Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти!
Младежът получава плесница.
След половин час пак отива при нея:
- Извинявай! Аз наистина те харесвам!
- Благодаря!
- Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти!
Отново плесница.
Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря:
- Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена!
- Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата ѝ!
- Гледай сега. Отиди пак при нея, извини ѝ се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар?” Разбра ли?
- Окей! Ще опитам…
Отива пак при нея:
- Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар?
- Да! – усмихва се момичето.
– Затова мирише. Сложиха ми мост!
- А, да, разбирам… И кой е срал под моста?
- Господине,аз съм от списание " ПараНЕНОРМАЛНО"! Бих искала да взема интервю от Вас...
- Разбира се! Задайте си спокойно въпросите!
- Преди една седмица,Вие сте излязъл от кома! Преживял сте състояние, близко до смъртта! Бихте ли споделили за нашите читатели Вашите преживявания!
- Окей! Значи,аз тежа 199 килограма! Докторите все ми викаха: "Намали малко това плюскане, бе! То ще те вкара в гроба!" Обаче, аз нагъвах, та направо ми пращяха ушите! Във фаталната вечер изядох петдесет кюфтета...
- Извинете, че Ви прекъсвам! ПЕТДЕСЕТ кюфтета ли казахте?!
- Е, да! Защо? Това - много ли е? Освен това, аз се храня балансирано! Преди това изядох една богата гарнитура от кебапчета!
- А ма, кебапчетата не служат за гарниту... Оф, както и да е! Продължавайте!
- А ми, внезапно ми призля и паднах на пода! Чувах някакви гласове наблизо: "Направете сърдечен масаж! Дайте дефибрилатора! Губим го! Час на смъртта 22:30 часа!"
- Боже мой! Значи - официално са Ви обявили за мъртъв! А после?
- А ми, после си спомням един тунел... В далечния му край - струеше ярка светлина! И аз - бавно тръгнах натам!
- Това е супер интересно! И какво се случи?
- А, нищо особено! Заклещих се в тунела, въртях се, въртях се и накрая се върнах обратно!
Сподели