Един ден, пристигайки на работа, главният лекар на една болница заварил пълна суматоха. Целият персонал от женски пол - санитарки, сестри, лекарки тичали по коридорите с пребледнели лица, стенели и ридаели. Нищо не разбиращ, той пита една младичка медицинска сестра, която хлипа до прозореца:
- Какво става тук?
- Ох, д-р Иванов, нима не знаете? Петров е починал.
- Кой е този Петров? Що за човек е бил?
Сестричката го погледнала с разширени от учудване очи:
- Нима не знаете Петров? Идете в моргата, той лежи сега там.
Отишъл главният лекар в моргата, гледа на масата труп, покрит с чаршаф. Повдигнал чаршафа и... Видял мъж с изключително впечатляващо достойнство.
- "Това нещо не трябва да бъде изгубено, а трябва да се запази за науката!" - казал си докторът и отрязал члена на Петров. Поставил го в стъкленица с формалин и я прибрал в чантата си. Прибирайки се от работа, минал през магазина, купил хляб и също го поставил в чантата си. Прибира се вкъщи, жена му го пита:
- Купи ли хляб?
- Да, в чантата ми е. Вземи го от там.
След малко жена му, цялата трепереща и с подкосени крака отива при него и едва чуто го пита:
- Скъпи, намерих стъкленицата в чантата ти. Да не би Петров да е умрял?!
Оплаквания на мургави пациенти при доктора:
- Аз съм голям болен.
- Трепери ми вътрешно тялото.
- Всички стави ми са отключени.
- Талпите на краката ме болят.
- От няколко дни имам задръжка на сърцето.
- Носът ми никак не предава слюнка към гърлото.
- Като пускам газове, ми се схваща левият крак...
- Получих удар в крака и ми се засегна мозъкът. Не се чувствам.
- Имам разстроен нервен възел.
- Краката ми се отлепват и главата ми залита на една страна.
- Страдам от двоен предвид.
- Имам дисперсия в сърдечната област.
- Аз съм задушно болна. Кат мъ отакози и мъ отцепява.
- Удължава ми се пулса в различни посоки.
- Да ми дадеш бележка да се изложа на гинуколог.
- Извадих се на апарат.
- Имам предсмъртно мъждене.
- Имам ишиас в рамото.
- Имам херпес със зестра.
- Мъжът ми страда от сърдечен бронхит.
- Отзад на гърба ми има нещо, което иска да го разтривам.
- Като ме ядосат, се явяват електросистоли. В останалото време съм с нормална аритмия...
- Един горещ ден усетих къде ми е сърцето и разбрах, че ми трябват лекарства.
- Имам две мозъчни нарушения...
- Кръвното ми е ниско, а главата ми остава високо – залитам.
- Казаха ми, че имам отлепване на мозъка.
- Имам шишове.
- Имам тромбофлебит, който минава през мозъка ми. Като ям, се умарям.
- Горно кръвно нямам, обаче долното ми е високо.
- Екстрасистолите си ги лекувам с гладни уригвания.
- Търся едно лекарство. Гламав глобулин се казва.