Когато бях на 15 години, за първи път отидох да си купя презервативи от аптеката. В онези дни трябваше да положиш усилия да попиташ продавачката, защото всички в нашия район ме познаваха, включително онази млада жена, фармацевт (изглежда, че се казваше Марина). Тя забеляза, че съм доста смутен. Подаде ми ги и ме попита дали мога да ги използвам. Честно признах, че не мога. Тя отвори чантата, извади кутията и нахлузи един на палеца си и ми обясни, че е необходимо да проверя дали той седи здраво. Изглеждах объркан. Тогава тя, като се огледа и се увери, че в аптеката няма никой, хвана ръката ми и ме заведе в задната стаичка, разкопча блузата си и свали сутиена.
- Възбуждам ли те? - попита тя.
Стоях с отворена уста и просто кимвах. Тогава тя каза, че е време да поставя презерватива, свали полата си, свали бикините си и легна на масата.
- Хайде - прошепна тя, - имам малко време.
Аз я обладах, беше толкова великолепно и не можах да се задържа дълго и свърших след няколко секунди.
Тя ме погледна подозрително:
- Сложи ли си презерватива?
Гордо казах:
- Разбира се!
И ѝ показах вдигнат палец с презерватива. Как ме би, колко бой изядох само... Винаги ми е било трудно да разбирам жените.
В болницата - във втора стая, трето легло - слагат пациент. След една седмица, точно в понеделник, пациентът издъхва. Разбира се в освободилото се легло слагат друг. Точно след една седмица в понеделник и той умира. Лекарите започват да се бъзикат съвсем сериозно, че леглото е прокълнато. Слагат в него трети пациент. Следващият понеделник и той умира... Лекарите продължават да се бъзикат, но вече по-нервно. Слагат четвърти пациент в това легло. Следващият понеделник и той умира. Вече никой не смее да се майтапи, вместо това слагат на въпросното легло един едър, здрав и боен санитар. Лежи си той, всичко е наред. В понеделник сутринта идва чистачката, спокойничко вади от контакта щепсела на животоподдържащата апаратура, включва си прахосмукачката и започва да чисти...