Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.
Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:
- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?
- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм на*бал, човек е станал.
- Тъй ли? Че кого толкова си на*бал?
- Ами всичките ти министри начело с великия везир.
- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...
Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.
Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.
Пътува Иванчо към село и си мисли:
- Еб*х мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?
"Сървайвър" а учителите

четвъртфинал:
Всички са учители по математика в обикновено столично училище със заплата 350лв. Имат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем.
Няколко от участниците са декласирани, че са писали шестици срещу материално стимулиране.

полуфинал:
Всички са учители по английски в обикновено столично училище със заплата 350лв. Нямат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем. Няколко от участничките са декласирани, защото е имало съмнения, че са се издържали като компаньонки, а някои от участниците са напуснали работа и са станали таксиметрови шофьори или ватмани. Един е имал проблеми с психиката и е арестуван, докато се опитвал да посети министър Даниел Вълчев... въоръжен с голям кухненски нож.

финал:
Всички са учители по физика в обикновено столично училище със заплата 350лв. Нямат право да дават частни уроци. Нямат собствено жилище и трябва да живеят под наем. Печели този, който си намери семейна половинка и създаде семейство с две деца и ги издържа...
Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: - Айде на хубавите ябълкииии! Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи. Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: - На ти 5 жълтици, бягай да ми купиш ябълки. Първият министър викнал последния министър и му рекъл: - На ти 4 жълтици, бягай да купиш ябълки. Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: - На ти 3 жълтици, бягай да купиш ябълки. Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: - На ти 2 жълтици, бягай да купиш ябълки. Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: - На ти 1 жълтица, бягай да купиш ябълки. Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: - Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват. Върнал се стражарят и рекъл: - Ето, шефе, добра далавера. За 1 жълтица - половин каруца ябълки. Шефът отишъл при церемониалмайстора: - Ето, значи, за 2 жълтици един чувал ябълки. Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: - Ето, за 3 жълтици една торба ябълки. Последният министър отишъл при първия министър: - Ето, за 4 жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация. Първият министър се явил при царя: - Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте 5 ябълки. Седи царят в тронната зала и мисли: - Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува. НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!