Младеж постъпва на работа като продавач в магазин "Метро". Шефът имал навик да наглежда персонала на видео монитори. На следващия ден той неволно станал свидетел на следната случка: Новият продавач хвали нов модел спининг на потенциален купувач. продавача: - Страхотен модел, нечуплив, огъва се според рибата... Купувача: - Ще я взема... - Да ама към нея върви този специален вид корда... - Сложи две макари. - А бе като отидеш за риба ако вали ще ти трябва дъждобран. Я виж какви хубави дъждобрани продаваме. - Добре, пиши го на сметката... - Ами ако влизаш във водата - виж тези ботуши. - Ще ги взема. - Е да, ама ако останеш да нощуваш няма да има къде да спиш. Погледни тези каравани. - Ами ще взема една... - А бе ти ще вземеш ама виж си бричката - не можеш я подкара - я виж тези джипове отсреща. - Ами като си казал, ще взема един... Клиентът платил и си заминал. Шефът шашардисан вика новия на очна ставка: - Как ги правиш тези работи бе? Още нямаш един ден пък как се справяш само... - Е, как. Идва ония и вика - дай едни дамски превръзки за жената пък аз му казвам - ти така и така няма да я чукаш тази седмица, какво ще правиш? Що не вземеш да идеш за риба?
Младеж разглежда в зоомагазин и забелязва папагал, седнал на един клон. Папагалът нямал крака. Замислил се на глас пича: - Ех, горкото животинче. Какво ли му се е случило на папагала? - Такъв съм роден. Дефектен съм. - отвърнал папагала. - Невероятно - отговорил младежа.- Ти всъщност ме разбра и ми отговори! - Разбрах всяка думичка - казал папагалът. - Аз съм високо интелигентна и извънредно образована птица. - Хайде бе… - казал младежът - Тогава ми отговори на това: - Как се държиш на клонката, като нямаш крака? - Виж сега - почнал папагалът - това е малко неприятно, но щом питаш, ще ти кажа. Омотавам си оная работа около пръчката, стискам и се държа с нея като с кука. Не можеш да видиш заради перушината. - Ииии! - въодушевил се младежът - Ама ти наистина можеш да разбираш и да говориш български, нали? - Всъщност, говоря български, албански, английски и испански. Мога да разговарям компетентно по почти всяка тема: политика, религия, спорт, физика, философия. Особено разбирам от орнитология. Трябва да ме купиш. Бих ти бил отличен компаньон. Младежа погледнал на етикета, че папагалът струва 1000 лева и отвърнал: - Извинявай, ама наистина не мога да си позволя толкова. - Пссссст! - казал папагалът. - Аз съм дефектен и никой не ме иска защото нямам крака. Вероятно можеш да ме вземеш и за сто. Само се спазари с продавача! Младежът предложил стотачка и взел папагала. Седмиците минавали. Папагалът бил сензационен, интересен, с отлично чувство за хумор, отличен другар, разбирал всичко, съчувствал и разбирал същината на нещата. Младежът бил въодушевен. Един ден, се прибира вкъщи от работа, а папагалът му вика: - Пссссссст, ела тук! Не знам дали да ти кажа, ама се касае за жена ти и пощальона. Когато пощальонът мина днес, жена ти го посрещна на вратата с прозрачна черна нощница. - МОЛЯ? - вбесено извикал младежът. - Какво се случи след това? - Ами, пощальонът влезе, вдигна й нощницата и започна да я милва по цялото тяло - описал папагалът. - Ооо, НЕ! И тя му позволи? - Да. След това той продължи да я съблича, а тя клекна на колене и… - Ииии? - Убий ме ако знам! Стана ми и паднах от клона…