Нощно заведение. Мъж кани на танц младо момиче. Както са прегърнати, той й казва:
- Хубава си, супер тяло, хубави очи, ама имаш дъх сякаш някой е срал в устата ти!
Младежът получава плесница.
След половин час пак отива при нея:
- Извинявай! Аз наистина те харесвам!
- Благодаря!
- Ей, ама само да не беше дъха ти! Сякаш някой е срал в устата ти!
Отново плесница.
Младежът отива за съвет при бармана. Бармана го скастря:
- Ти си голям тъпанар, бе! Как ще кажеш така да една жена!
- Ама то наистина мирише! Сякаш някой срал вътре в устата й!
- Гледай сега. Отиди пак при нея, извини й се, и я попитай: "Да не би да сте ходила на зъболекар?" Разбра ли?
- Окей! Ще опитам...
Отива пак при нея:
- Извинете, пак съм аз. Да не би да сте ходила днес на зъболекар?
- Да! - усмихва се момичето - Затова мирише. Сложиха ми мост!
- А, да, разбирам... И кой е срал под моста?
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
Сподели