В далечно село, в кръчмата са се събрали мъже и си пият. Вратата се отваря и влиза млад мъж /нов в селото/. От една маса го привикват да седне при тях и започват да го черпят. По едно време младежът забелязва няколко мъже, които носят на ръце един мъж, пиян като кирка. Вижда, че го отнасят в съседна стая и пита.
- Къде го отнесоха този?
- Отидоха да го чукат. Тука в селото няма жени, разбираш ли....Ама ти си пий и не обръщай внимание... ....... ......изведнъж младежът отваря очи и вижда няколко селяни, които го носят на ръце.
- Не, не, не искам в другата стая, не ме носете там... - започва да крещи той. Един от селяните се обажда:
- Успокой се, бе. Ние не те носим в стаята, а те изнасяме от нея...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
По време на студената война, агент на ЦРУ е на шпионска мисия в Москва. Знае идеално руски, познава до съвършенство руската култура и обичаи. Задачата му е да се запознае със съветски младежи и да се внедри в комсомолските структури.
Първата вечер влиза в близкото барче, поръчва си квас, завързва разговор с младежите, започва да рецитира Пушкин на перфектен руски, всички му казват браво но след малко си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами така!
На другата вечер американецът влиза в ресторант по време на танцова забава. Кани момиче, тацува валс, танго, после казачок, но след малко всички си тръгват. Остават само той и барманът:
- Ти не може да си руснак.
- Как така?
- Ами просто няма руснаци-негри.
Младеж кандидатства за работа в частна фирма. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
Сподели