Портокал, крава и пед*раст! Живели си един баща и тримата му синове в едно селце. Те си имали и една кравичка, която им давала мляко. Един ден, когато синовете отишли на работа, бащата излязъл от къщи, за да я изведе на паша, но не я намерил. Прибрали се вечерта синовете и баща им казал: - Някой е откраднал кравата ни. - Да по разсъждаваме, кой може да е! – отсекли те. - Нашата ограда е ниска! – отбелязал бащата. - Щом е ниска, значи крадецът е някой, който е нисък! – заключил най-малкият син. - Щом е нисък, значи е пед*раст! – намесил се средният син. - Щом е пед*раст, то в наше село такъв нямаме, но пък в съседното село има един! – стигнал до крайния извод най-големият син. Отишли те в съседното село и хванали пед*раста за яката: - Да си ни връщаш кравата! - Ама каква крава, бе? - Тая, дето я открадна! - Ама защо решихте, че аз съм ви откраднал кравата? - Ами защото нашата ограда е ниска. И щом е ниска, значи някой нисък е извършил кражбата. И щом е нисък, значи е пед*раст. А ти си единственият пед*раст в околността. Значи си ти! - Егати и логиката! – казал пед*раста. - Дайте да ходим при съдията, той ще реши. Отишли те при съдията и му представили желязната си логика. - Хм... Интересна логика. Хайде познайте тогава, какво има в тази кутия! – казал съдията и извадил картонена кутия. - Кутията е квадратна... - започнал бащата. - Щом е квадратна, значи в нея има нещо кръгло... - добавил малкият син. - Щом е кръгло, значи е оранжево! – намесил се и средният син. - Щом е оранжево, значи е портокал! – заключил най-големият. Съдията се ококорил и отсякъл: - Ей, пед*раст, да върнеш на хората кравата!
НЕПОЗНАТ НОМЕР
- Алоо…
- Кажете, моля.
- Какво да ти кажа бе!? Ти си ме дирил.
- Кой ви е търсил, господине?
- Е как кой!? Ти!
- Така и с какво да ви услужа?
- Ич таман недей да ми услугваш, всичко си имам.
- Тогава защо звъните?
- Ама, нали си ме дирил, затова ти връщам обаждането.
- Кой ви е търсил? Ние тук водим много телефонни разговори.
- Абе що ме ядосваш!? Ти си ме дирил, не си ли?
- Възможно е. А вие кой сте?
- Е как така ще звъниш на некой без да знаеш кой е? Що ме питаш?
- Защото е възможно да сте някой друг.
- Кой друг бе! Язе съм си язе от край време.
- И какво искате … Язе?
- Абе, я ми кàжи ти що звъниш на непознати, а? Това да не е телефонен тероризъм, а?
- Но моля ви господине…
- Какво си ме замолил бе! Я си кажи името ти!
- Аз съм представител на организация …
- А такаа … организирана престъпност значи!
- Не съм казал „организирана престъпност“, а организация …
- Ти мен ли ще баламосваш, бе? Ти знаеш ли с кой си имаш работа!?
- Нямам честта да ви познавам! Та вие дори не се представихте.
- Ти още малко и егенето ще ми поискаш. А случайно да ти трябва номера на банковата ми сметка, или цвета на прашките на гаджето ми? Трябват ли ти?
- Нямам интерес към тия подробности.
- Е, тогава що ми звъниш?
- Но вие ми се обаждате, господине…
- Как ще ти се обаждам, като ти ми звъниш. Ето, на телефона ми пише, че непознат номер ме е търсил в шестнадесет часа и тридесет и осем минути, а аз тогава съм замятал въдиците в язовир „Еленица“ и не съм могъл да отговоря, бе!
- Абе Пешо! Ти ли си бе!?
- Абе Иване, пед*рас такъв! Що не ми казваш, че си ти бе!?
- Махни! Звънях ти да те питам у вас ли ще пържим рибата довечера, или у нас.
Сподели