Превод от женски на...
"Къде скиташ, гадино?" - "Скучно ми е".
"Скъпи, нямаш ли някакви пари?" - "Парите, коите ми даде тази сутрин, неочаквано свършиха".
"Утре ще ни дойде на гости мама." - "Утре ще дойде тъщата".
"Как са при теб нещата в работата?" - "Повишиха ли ти заплатата?"
"Скъпи, какво искаш за рождения ти ден?" - "Трябва ни нова ютия."
"Да излезнем на разходка?" - "По-бързо да отиваме в някой магазин!"
"Да мернем какво има в този магазин?" - "Хайде да изкараме час и половина в този чудесен магазин."
"Може ли да ти задам един въпрос само?" - "Свършено е с теб!"
"Купила съм ти биричка!" - "Купих си нова рокличка".
"Откъде имаш червило на ризата?" - "Господи, поне излъжи нещичко!"
"За какво мислиш?" - "Стига си мълчал!"
"Ела си по-рано от работа, да бъдем заедно!" - "Искам да разместя мебелите".
"Отиди за хляб" - "Купи мляко, масло, десет яйца, салам и сметана. Картофи, коркови, лук, цвекло, чушки и нещо за десерт".
"Какво?! Забравил си днес какъв ден ?" - "Забравил си, че днес са точно седем месеца от сватбата ни!"
"Ти не ме обичаш!" - "Скучно ми е".
"Вчера пак заспа пред телевизора". - "Поне се наспа!"
"Само виж в какво съм се превърнала!" - "Опитвах се да си сложа дънките, които носех в първи курс".
"Имаш ли си някоя? - "Вчера ти чистих сакото".
"Аз съм у мама, живей с който си искаш! - "Ще се върна до вдругиден по обяд!"
Един човек е приет в малка болница в провинцията с най-разнообразни оплаквания. Поради притеснителните симптоми, докато установят с точност какво му е, за всеки случай го настаняват в импровизиран изолатор. Човекът чака в малката стаичка без прозорци и по някое време чува глас през вратата: - Хъхъмм, господине, аз съм вашият лекуващ лекар. Тестовете ви са готови. Установихме, че имате червен вятър, глисти, туберкулоза, трихинелоза, чума, холера, сифилис, тиф, антракс, хепатит-B и Бяс. - Докторе, с какво ще ме лекувате? - С палачинки. - Като споменахте, аз нещо огладнях. Какво ще има за обяд? - Палачинки. - О... А за вечеря? - Палачинки. - Но, докторе... - Съжалявам, но това е единственото нещо, което можем да пъхнем под вратата.
Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава:
- Шефе, току що продадох онзи изродски костюм, който висеше в ъгъла!
- Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила?
- Точно, точно него продадох!
- Еб*си, аз си мислех, че никога няма да успеем да го прададем. Та това беше най-уродливия костюм на света! А впрочем, какво ти има на ръката?
- Аааа, това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката...
Семейство с три деца. Жената се разболява и влиза в болница. Мъжът сутринта става, приготвя закуска, събужда децата, нахранва ги, облича ги, закарва ги с колата в училище и на детска градина, отива на работа. На обяд излиза от работа, купува продукти, оставя обяд в къщи, прибира децата от училище и отива пак на работа. Вечерта излиза от работа, купува продукти за вечеря, прибира се, готви, учи уроците с всяко дете поотделно, играе си с тях, нахранва ги, къпе ги, слага ги да спят, мие съдовете, изпира прането, простира го. Застава пред огледалото, облича си нощницата и си говори: - Господи, ако сега трябваше и да ме еб*т…
Сподели