Мъж помолил Господ: - Боже, размени местата ни с жена ми! Тя си седи у дома и не прави нищо. Искам да съм на нейно място. Господ изпълнил молбата му. На следващата сутрин мъжът се събудил на мястото на жена си. Скочил от леглото, приготвил закуска. Завел голямото дете на училище, а малкото в детската градина. После напазарувал. Сготвил обяд. Успял да си почине, докато пътувал към училището, за да вземе голямото дете, а след това по-малкото от детската градина. Завел ги на кръжоци и тренировки - първо едното, после другото. Взел ги оттам и обратно вкъщи. У дома - уроците и домашните. Междувременно приготвил вечерята, измил съдовете. След като всички се навечеряли, разтребил и почистил. Приготвил децата за лягане - къпане, миене на зъби. Сложил ги да спят. Тъкмо си легнал да отдъхне и жена му си поискала "съпружеския дълг"… Минал месец. Мъжът се помолил на Господ: - Боже, върни всичко обратно, не издържам повече. Господ му отвърнал: - Късно е, вече си бременен!
Господин Петров нещо не се представял добре в семейното ложе, съпругата му обезпокоена отишла в предприятието му при лекарката и се оплакала. Докторката веднага обещала че ще проучи въпроса. Извикала Петров и го подхванала за това-онова и какво право ежедневно, как преминава ежедневието му. Започнал той: - Ставам сутрин и първо отивам да изхвърля боклука, на връщане се обърквам още сънен и отивам в другия вход при комшийката. Като звънна и ми отвори, разбирам грешката си, а тя ме пита - "Боклука ли изхвърляш или какво?" И... се любят. - Връщам се, оставям кофата и отивам на работа вече закъснял. Прокрадвайки се към работното място - неуспех, засича ме шефката и разбира, че съм закъснял - "Петров, закъсняхме, или какво.?" И отива до обяд любов. - Отивам да обядвам и от стола блажено отивам в градинката да отморя, но за зла участ се засичам с зам. шефката - "О, Петров, ти с шефката преди обяд какво прави или какво?" - отиваме в нейния кабинет и следобедът отива. Като чула докторката, се подсмихнала: - Да казвам ли на жена ти какво правиш или какво?
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...