Еврейска фирма печели търг за боядисване на кораб. Пристигат шефовете на фирмата във Варна, подписват договор, вземат аванс и си тръгват. Идват след два дни работници и започват. След месец викат инвеститора за да покажат работата си. Като че ли всичко е наред - корабът е бял, красив, като нов... Подписват акта за изпълнение, евреите взимат останалите пари и след това си заминават. След известно време пускат кораба на вода, той се обръща с другата страна към брега и какво да видят - цялата страна е ръждясала, черна и без нито едно бяло петно. Работодателят в шок, техническият контрол - в паника... Обаждат се на на евреите, веднага да дойдат на дока. Водят ги до кораба и питат:
- Е, каква е тази работа, защо е на половина свършена?!
- Как така - наполовина? Всичко е по договор!
- Да прочетем договора!
- Ето тук пише "Еврейската фирма от една страна, и Варненското параходство от друга страна, се съгласиха да се боядиса кораба...
Снощи бях много пиян. Не помня нито как съм се прибрал, нито ккак съм
си легнал. Сутринта, жената ме събужда с голяма усмивка и казва:
- Гоше, айде бе мойто момче, че ще изстине закуската.
Хм. Тука става нещо. Друг път, за две ракии ще ми издере очите, а сега..!? Отивам в кухнята, а там масата сервирана като за банкет. Сядам аз и почвам да се храня, а отвътре съм на тръни. Какво ли е намислила?
Седна тя до мен и галейки косата ми, ме попита:
- Сокче искаш ли, или да ти отворя биричка?
Онемях. Това не е жена ми, или поне не е тази която познавах до сега. Успях някак си да и отговоря едно „бира“ и я заоглеждах странно.
Носейки бирата тя каза:
- Сега вече съм сигурна, че обичаш само мен.
- Що ма? - попитах аз.
- Кво толкоз съм направил?
- Ами снощи с голям зор успя да стигнеш до леглото и се бухна в него с все дрехите. Станах и започнах да ти се карам и да те събличам, но като стигнах до ципа на панталона, ти се задърпа и ми се разкрещя „Марш ма,
к*рво! Аз съм женен!“