Сватосали се едни ора, сватба вдигнали, добре ама на втората седмица булката са изсулила и беж – у макя си. Дигнала се сватята с младоженека под мишка и право у тях:
- Що тъй, ма сватя, ни резилите пред ората!?
- Наша Боянка вика, че ваш Динко кусур имал.
- Че какъв кусур у наш Динка!?
- На, Боянка тука – тя да ти рече.
- Речи ми, снахо, в очи ми речи – какъв му на наш Динко кусурът!?
- Малка му оназ работа, мале.
- Тъъъй ли!? Дине, майка, сваляй потурите!
Динко, забол поглед в хасъра на пода, разпасва пояса, дърпа вуркузуна, потурите падат и се открива едно достойнство къмто педя и половина. Тъщата ахва:
- Въх, мър'майка!
А сватята гордо:
- Въх мър'майка, я! И да зна'йш, свате, некой ваша Боянка твърде га я разглезил!
- Толкова неща вече опитах за да отслабна, но не ми се получава. Ето например: цялата минала седмица тичах в парка...
- Е, дори и да не си отслабнала, тичането в парка е здраве!
- Глупости! Докато тичах, така се задавих с баницата, че направо ми спря дъха. На всичкото от горе се спънах, пльоснах се на тревата върху едно кучешко л*йно, което ми омаза тениската, изкълчих си крака и си скъсах клина... Накуцвайки, с обляно в сълзи от болка и унижение лице, се затътрих към къщи, когато ме спря една жена и продавайки ми два лева каза:
- Вземи, поне си купи една баница, да не стоиш гладна...
Сподели