Седнал съм и ям на едно място. Празно е, никое време. На съседната маса, точно до рамото ми, идва и сяда наперена госпожа. След минута става, пресяга се към масата ми и пита дали може да вземе солта. Кимам. След по-малко от минута се пресяга и пита за оцета. Отново кимам. И започва да говори. Била учителка от 13 години. Разказа ми за министъра, за директора, за предишния директор. Вече даже не кимам. Колко невъзпитани били големите момичета. На нейна приятелка дъщеря ѝ също. Племенницата ѝ и тя, никакъв контрол, никакво самосъзнание, какви жени щели да станат, не знаела. Внезапно сякаш се сепва. Усещам, че ме преценява нещо. И пита:
- Вие, впрочем момичета имате ли?
Поглеждам я:
- От време на време.
– Кире, чух,че си хванал златната рибка? Изпълни ли ти три желания?
– А, хванах я, ама...
– Кажи де, какво си пожела?
– Ми нищо.
– Е как така?
– А бе, маани, маани! Хванах тъпата риба, занесох я вкъщи, а тя взе да ми се моли, да я пусна, пък тя щяла да ми изпълни три желания. Викам ѝ "Ще ми изпълниш ти, т*шаци!" И цялата къща се напълни с т*шаци. Успях някак си да изплувам над т*шаците и да се провикна - "Всички т*шаци да изчезнат!"
– Добре де, ами третото желание?
– Е, па нема да одим без т*шаци, я!