Петък вечер, възрастен господин и придружаващата го доста млада, красива жена влизат в реномиран бижутериен магазин. Старецът казва на продавача, че са дошли да купят специален пръстен за дамата. Продавачът предлага пръстен от 500 евро. Старецът казва:
- Не, не, искам нещо по-красиво, уникално.
Продавачът носи скъпоценен пръстен за 10 000 евро.
Старецът:
- Този ще го вземем. Само че ще платя с чек. Знам, че трябва да се уверите, че всичко е наред с моята сметка, така че чекът ще го напиша сега, а в понеделник се свържете с банката. Следобяд ще дойда за пръстена.
В понеделник му се обаждат нервни от магазина и му казват:
- Нямате пари в сметката!
Старецът:
- Знам, че нямам пари. Но пък имах прекрасен уикенд!
Петък вечер. В бар влиза клиент и казва: - Двойно уиски. След като си получава напитката, вдига чашата, жабури си устата и плюе в мивката. Поръчва още едно двойно и повтаря процедурата. Поръчва трето питие и пак така... Заинтригуван барманът пита: - Извинете, господине, парите са си Ваши, но все пак любопитно ми е защо? Клиентът го поглежда тъжно и казва: - Ами като всеки петък след работа реших да мина през бара и да пийна едно за разпускане от стреса. Да, ама на улицата няма къде да паркирам. Карам малко по-нататък и видях едно местенце, ама тесничко. Правя една маневра, втора, трета и изведнъж зад мен спира един тир. Свири ми ония с тромбите и вика: - Айде бе колега, кво правиш!!! Аз досега щях да паркирам тира тук! На мен ми стана криво - аз се мъча десет минути с колата, а тоя щял да паркира тир. Излизам и му казвам: - Ти, ако паркираш тук, аз ще ти направя свирка... - И какво стана? - пита барманът. - Егати шофьора!!!! Сипи още едно двойно!
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести. Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
Сподели