Значи, спуска се бай ти Енчо със снегоходките през големите преспи до Елена, от Енчевци, да се снабди с най-необходимите продукти, влиза в склада на приятеля си Пенчо и товари в раничката брашно, сол, боб, ориз, сапун, свещи, кибрит... и други неща от списъка... Сеща се за нещо важно и пита: – А бе, дай ми от онези гумените кесии, дето се пълнят с топла вода и си ги слагаш между краката като си лягаш, че горе много студено става нощем, бе! – Ей, днес ги свърших! - отговоря Пенчо. - Ама ще ми докарат в петък, ако искаш вземи котарака ми Генчо, той е голям, пухкав, топъл и кротък, слагаш си го в краката на леглото и... готово! Пък ще ми го върнеш като дойдеш в петък... – Добре, готово... На другия ден идва пак бай Енчо, целите му лице и ръце изподрани, хвърля котарака от торбата и гневен: – Вземай си гадното животно – не го ща в моята къща... – Що бе, Еньо? Толкова е кротък и любвеобилен... – Мани! Докато му пъхах фунията отзад - нищо... Ама като взех да наливам горещата вода от чайника, подлудя бре, нещо му стана...
Един млад послушник пристига в манастир и игумена го развежда из манастира. Влизат в една стая, в която има маса, отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва:
- Тук, чадо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в друга стая с маса, отрупана с всякакви маркови напитки.
- Тук, чадо мое, можеш да пиеш каквото и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не!
Влизат в трета стая, пълна с раса, килимявки и прочее попски облекла.
- Тук, чадо мое, можеш да се преобличаш колкото искаш всеки ден, само в петък - не!
Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда един гол задник.
- Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък - не!
Младият послушник бил много доволен и казал на игумена:
- Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползувам всички тези блага през всички дни, освен петък?
- Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап.