Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита: - Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш? Чапаев обяснява: - Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш! - Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре. На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже: - Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя… Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря и метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар - птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!
Оженили се вълкът и лисицата и им се родило прасенце. Отива гордия баща да черпи в горската кръчма и животните, като понаправили малко главите добили кураж и започнали да подмятат: - А бе, вълчо, ти - сив, як, кръвожаден; лисана - нежна, рижа, грациозна... от де накъде ви се пръкна туй прасе, бе! Побеснял вълкът, хукнал през гората и с един шут избил вратата на къщата си. - Ти ма, рижа к*рво, от де ми пръкна тази свиня, ма!? Лисицата сложила ръце на кръста, изгледала мъжа си отгоре до долу и започнала: - Първо на първо, не съм рижа, а съм в тъмен махагон. Второ на второ, не съм к*рва, а общественичка... и трето, като ми се прибираш всяка вечер пиян като свиня, тигърче ли искаш да ти родя?!
Събрала Айшето малко пари за ютия, дала ги на Асан и поръчала: – Да ми купиш ютия и не изпивай парите, че ще ти счупя главата! Асан това и чакал. Отишъл в кръчмата и изпил всичките пари. На връщане застанал пред витрината на малкото магазинче и се загледал в ютията. Продавачът застанал на вратата и го попитал: – Асане, ютия ли ще купуваш? – А бе, щях да купувам, ама изпих всичките пари! – Няма проблем! - казал продавача. - Ще измислим нещо. – Какво? - пита Асан. – Слагам ютията на рафта, ти удряш по рафта с надървения си чл*н, и ако подскочи ютията - твоя е! След пет минути Асан излязъл с широка усмивка и ютия в ръка. Вечерта Айшето се прибира от джобпазар и 'що да види, Асан го надървил и блъска с него по мебелите. – Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Че ми строшиш мебелите! – Трай ма, тренирам за еЛ Си Ди телевизор...
Сподели