Има 5 въпроса, на които винаги мъжа отговаря не така, както иска.
1) За какво си мислиш? За бира естествено. Но жената иска да чуе: Просто си мисля какъв съм късметлия да се оженя за такава красива и интелигентна дама.
2) Обичаш ли ме? Зависи от любовта ще си кажете вие. Но жената не иска да чуе друго освен: "Да, миличка!"
3) Дебела ли изглеждам с тази дреха? Колкото и да искате да кажете да си сложи нещо което не е по тялото й, вашата любима иска да чуе: "Не, разбира се!"
4) Мислиш ли че съседката е по-красива от мен? Може и да искате да кажете че е великолепна, особено без дрехи, но жената очаква горния отговор: "Не, разбира се!"
5) Какво ще правиш след като умра? Тук няма отговор, който да я задоволи. Въпреки че вие с кеф ще си купите Ферари и яхта, се гответе за такъв разговор:
- Ще се ожениш ли отново?
- НЕ!
- Нима не ти харесва брака...?
- Харесва ми, все пак съм с теб.
- Значи все пак ще се ожениш отново.
- УФФФФФФФФФФФФФФФФФФ...
- Ако е съседката, в нашето ли легло ще спи?
- Явно, няма да спи на пода я.
- А би ли изместил моите снимки от нощното ти шкафче заради нейните..
- Така излиза.
- А би ли и позволил да използва моите голф-стикове.
- Не, глупости.
- И защо?
- Е как... ти си десничарка, а тя работи с лявата ръка.
- Ъ!?
- По дяволите...
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може...
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Уау! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога...
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами... Понякога...
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к'во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!