Жените си мислят, че всичко знаят...

Жените си мислят, че всичко знаят. Но ето някои курсове за тях:

1. Тишината - непокореният връх: Където жена още не е стъпвала

2. Открийте банковата услуга "Спестяване"

3. Как да отидем на купон БЕЗ нова дрешка

4. Отношения към мъжа: Дребните домашни задължения могат да почакат, докато свърши мача

5. Поведение в банята І: На мъжа също му трябва място в шкафчето

6. Поведение в банята ІІ: Неговата самобръсначка си е негова

7. Комуникативни умения І: Сълзите са последното средство, не първото

8. Комуникативни умения ІІ: Как да мислим преди да говорим

9. Комуникативни умения ІІІ: Как да постигнем своето без да се заяждаме

10. Безопасното шофиране Е постижимо умение

11. Работа с телефон: Как се затваря слушалката

12. Въведение в паркирането

13. Паркиране за напреднали: На заден ход

14. Пестенето на вода: Мит или реалност

15. Готвене І: Завръщане към бекона, яйцата и маслото

16. Готвене ІІ: Триците и овеса не се ядат от хора

18. Готвене ІІІ: Как да не натрапваме диетата си на другите хора

18. Как да приемаме комплиментите с благодарност

19. Месечното ти настроение: твоят проблем...не е негов

20. Танци: Мъжете може и да не искат да танцуват

21. Класическо облекло: Дрехите могат да се облекат повторно

22. Домашният прах: Безопасно природно явление, което само жените забелязват

23. Ръководство по пране с пералня: Всичко наведнъж

24. Бензин и масло: колата се нуждае и от двете

25. Дистанционното на телевизора е правено за мъже
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим. Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш.
Иванчо отова при баща си:
- Тате, тате, татееее дай 10 лв.
- Що са ти ве ахмак?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо отива при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 10 лв. ще се съблечеш ли гола?
- А ми за 10 лв. Само ще си сваля блузата.
- Ами добре – казал Иванчо и й дал 10 лв.
На другия ден Иванчо отива пак при бащаси:
- Тате, тате, татееее дай 20 лв.
- Сега пък за кво са ти бе тюфлек?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо пак при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 20 лв. ще се съблечеш ли гола?
- Ами добре.
Дал и той парите. И я пита за колко пари ще му се пусне. А тя :
- Ами за 50 лв.
На другия ден Иванчо отова при баща си и пак:
- Тате, тате, татееее дай 50 лв.
- Какво пак искаш бре диване?
- Бизнес тате, бизнес.
Баща му кво да го прави един син дал му ги, но този път решил да го последва да види какво ги прави тия пари. Какъв е аджиба тоя бизнес.
Отива при мелничарката нашия Иванчо и казва:
- Мелничарке ето ти 50 лв., ай ся да се е*ем.
- Ами добере Иванчо.
Почнали те да се чукат, а бащата на Иванчо гледа през прозореца. По едно време на мелничарката й станало много хубаво, Иванчо усетил и казал:
- Мелничарке аз си тръгвам.
- Стой, стой бе Иванчо.
- А не аз си тръгвам.
- Стой, стой ще ти дам 20лв.
- А не тръгвам си.
- Стой, стой ще ти дам 50лв.
- А не тръгвам си.
- Стой ще ти дам 100лв.
- А не.
- Стой ще ти дам 200лв.
- Не не тръгвам си.
В това време от прозореца се чуло:
- Вземи ги бе ахмак, вземи ги.
- А бе тате трай си малко, цяла мелница щях да ти подаря.