3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Един ахмак много харесвал съседката си. Всяка сутрин, като минавал под терасата й, я гледал и му теквали лигите, но не знаел как да си поиска.
Една вечер, в кръчмата, негов приятел го попитал:
- Кво стаа бе пич?
- Мноо съм мераклия на съседката, ама не знам как да си направя устата. Луд съм полудял.
- А, лесна работа. За да ти върже трябва да се направиш на интересен.
- Да ама как?
Отворения му приятел го светнал:
- Вземи един кон, боядисай го зелен, мини с коня под нейната тераса и тя ще ти каже: "КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ С ТОЯ КОН ЗЕЛЕН", а ти ще отговориш: "ХАЙДЕ ДА СЕ НАЕБЕМ"
Ахмака светнал от кеф, взел един кон, боядисал го зелен и на сутринта минал под терасата на гаджето, но то като го видяло му казало:
- Абе ела най-накрая да се наебем!
А нашия:
- А аз къде съм тръгнал с тоя кон зелен.
Прибира се един пияница у дома - кьоркютук пиян, едвам ходи - обичайната картинка. Жена му още от вратата се втурва да помага, с каквото може - взима му палтото, отваря му вратите, помага му да седне. Накрая обаче почва да се притеснява, защото той нито й благодари, нито я псува, само мълчи и толкова.
- Да ти спретна една салатка? - пита съпругата.
- Гра-а-а.
- Какво каза?
- Гра-а-а.
- Ама какво ти е?
- Гра-а-а.
- Боже, тоз човек, какво му стана, боже… Пържолка да ти опека, телевизора да включа…?
- Гра-а-а.
Съпругата се побърква окончателно и звъни на съседа-доктор.
- Какво има, Иванова?
- Ами, мъж ми току-що се прибра, докторе, и нещо му има, не ще да приказва, само едно “гра” повтаря вече от петнадесет минути.
- На кръчма ли е бил?
- Да.
- Налейте му една ракия и ще се оправи.
- Ама…
- Налейте му една ракия, ви казвам!
Отива си жената вкъщи, налива ракия, дава я на мъжа си и пита:
- Сега по-добре ли си?
- Гра-а-адил Илия килия.
Новобогаташ отива в църквата на изповед. Свещеникът го пита:
- Какъв е твоят грях, сине мой?
- Отче, много съм алчен.
- Алчността, това е сериозен грях. Този грях трябва да се пречисти, сега, като си тръгнеш от църквата, ще дадеш 50 долара на първия срещнат човек.
- Каквоооо? ? ! ! 50 долара на първия срещнат! !? ?
- Да, синко, ако искаш да си изкупиш греховете, длъжен си да започнеш точно с това.
Излиза богаташът от църквата и решава да послуша свещеника. Оглежда се - около църквата няма никакви хора. Тръгва по улицата и вижда на ъгъла облегната една девойка - къса пола, отдолу се подават дантелите на чорапите, червило, грим, дълга коса, огромни гърди..... и т. н.
Приближава се той до нея, подава й банкнота от 50 долара и казва:
- Ето, вземете!
- Не става, пич. Малко са! Трябва да дадеш 100 долара.
- Защо 100? ? ! Попът каза да ви дам 50..
- Мани го ти попа, той е редовен клиент...
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество.
- Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине.
- Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско.
Бащата преглътва горчивия залък и продължава:
- А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем...
- Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони.
След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната.
Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него.
Майката разтревожено го хваща за ръкава:
- Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля? !
- Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му...
Сподели