Един баща имал сляпа дъщеря, отишъл на врачка да търси лек. Врачката му казала, че дъщеря му ще прогледне, но баща и щял да умре. Нищо си рекъл бащата, аз моя живот съм го изживял, поне дъщерята да прогледне... Отишъл човекът в кръчмата и почнал да пие. Пил, пил, но не го ловило, не могъл да умре от пиене. Тръгнал си, и си рекъл: - Белким мине някоя кола да ме бутне... Но не минал нито един автомобил. - Няма да е днес! - рекъл си човека и се прибрал. На портата жена му се развикала: - Айде бе къде ходиш, никакъв те няма, съседа умря, а дъщеря ни прогледна!
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Общо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време се появили смелчаци, които искали да видят сметката на влечугото. Отишъл един - не се върнал. Отишъл друг, трети, четвърти - същата история. По едно време тръгнали трима братя (като от приказката за "Златната Ябълка") - и те не се върнали. Брех, мама му стара...
По едно време в селската кръчма се появили четирима братя. Питали кръчмаря: "Разбрахме че тук имало някаква ламя та решихме да помогнем...". Всички посетители, барабар с кръчмаря почнали да ги разубеждават, но те си знаели своето. Пили каквото пили, а на другата сутрин питали един овчар къде е ламята. Той също тръгнал да ги разубеждава, но единия от братята му казал "Виж ся - ти кажи само къде, пък ние ще му мислим". Овчаря ги придружил почти до пещерата на ламята (на един километър от нея - страх), а братята продължили...
Минава ден, втори, трети - братята ги няма. Всички ги чакат да се върнат в кръчмата, но... Накрая кръчмаря казал: "Добре де, мъртви са, но нали ламята повръща костите, дайте поне да ги погребем като бели хора..." Речено-сторено.
Отиват те към пещерата на ламята и виждат страшна гледка - ламята е наполовина подадена от пещерата, единия брат й държи десния заден крак, другия държи левия, третия й е вдигнал опашката и я опъва отзад, а четвъртия я милва по главата и й говори: "Яяяя, какво голямо гущерче, пък го е страх от едно еб*не..."
Сподели