Една баба имала трима внуци - момчета, и била много богата. Един ден решила да ги изпита кой колко я обича. Речено - сторено!
Поканила най-големият си внук на гости, и както си вървяла покрай басейна, се хвърлила в него и взела да вика за помощ. Най-големият и внук както си му е редът, смело се хвърлил във водата и я спасил от удавяне. На другата сутрин, след като се събудил, най-големият внук погледнал през прозореца на къщата си и що да види - чисто нов Мерцедес последен модел, а на стъклото лист с надпис: "С благодарност - баба!!!".
Минали няколко седмици, и бабата решила да изпита средният си внук. Поканила тя средният си внук на гости, и както си вървяла покрай басейна, се хвърлила в него и взела да вика за помощ. Средният и внук както си му е редът, смело се хвърлил във водата и я спасил от удавяне. На другата сутрин, след като се събудил, средният внук погледнал през прозореца на къщата си, и що да види - чисто ново BMW последен модел, а на стъклото лист с надпис: "С благодарност - баба!!!".
Изминали още няколко седмици и бабата решила да изпита най-малкият си внук. Поканила го тя на гости, и както си вървяла покрай басейна, се хвърлила в него и взела да вика за помощ. Най-малкият от внуците на бабата не знаел да плува, и на всичкото отгоре заеквал. Докато се опитвал да извика за помощ, бабата се удавила. Заплакал горко и се прибрал натъжен в къщи. На другата сутрин, след като се събудил, най-малкият внук погледнал през прозореца на къщата си и що да види - чисто ново спортно Ферари последен модел, а на стъклото лист с надпис: "С горещи благодарности - ДЯДО!!!"
Червената шапчица, Антъни Бърджис
- И сега накъде, а?
Бяхме аз, т.е. - Красная Шляпочка, и моите три товарищки - Мамчето, Бабето и Смотаното Дианче, дето все й викаме "Охотничка"; седяхме в питейното заведение "Дъртия лес" и си блъскахме разссудока какво да правим в тази никчемна осенна вечер, тъмна като рот и холодна, че и влагостна, на всичко сверху. "Дъртия лес" форевър си е бил местечко, в което си пие всичко и еврифинг, но вие, сестрички, може вече да сте зафоргетили какви пъбове имаше по ония таймове… да не говорим, че ландскейпите се менят тъй бистро, че всичко се забравя, пък и газети вече селдъмно се читаят…
Карманите ни бяха фулнати с денги, та нямаше все още нужда да гоним мъните, като фраснем някой престарял "вълчак" в тъмното, и докато смотрим как плува в кровта и потрохите си да делим на четири… Но като ни доскуча се хванахме вся команда и екзитирахме на мъглявия стрийт, дето, като да сме го ордернали ни ждеше един "вълчак", ама от най-дъртите и мазните!
Приближихме се ние към него, съвсем учтиво, и аз го заговорих, като преди туй смушках Смотаната да си затваря гърголника, щото той й върши работа само като в него влиза нещо, ама за обратната работа, хич я няма горката. Мамчето и Бабето и зашъткаха, а аз бръкнах в кошничката, дето я нося на кръста си и набарах бокса.
- Извинете, братко… - прокашлях се, като да бегинна процеса на знакомство…
Сподели