3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
- Ало, полицията? Бързайте, няколко бандити разбиват вратата на апартамента ми!
- Пристигаме. А вие се постарайте да оставите колкото може повече кървави следи, че да ги разкрием по-лесно после.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача:
- В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали?
- Шест! - обажда се един новобранец.
- Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали - шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Катастрофира камион с яйца. Пристига полицаят, разбира каква е работата и звъни в бърза помощ...
- Ало, бърза помощ ли е?
- Да, какъв е инцидента?
- Ами тука един е катастрофирал и си строшил яйцата...
- Да, а органа как е?
- Ъъъъ, органа е на телефона.
Сержант към лейтенант от полицията:
- Шефе, този тип е заподозрян в кражба на кола.
- Претърси го!
Полицаи на практическо занятие на улицата. Инструкторът казва:
- Сега, господа, ще овладеем техниките за използване на гумената палка.
Обръща се към случаен минувач:
- Извинете, господине, може ли за минутка...
Катаджия спира автомобил за проверка и се представя на шофьора:
- Главен сержант Петров, още не обядвал...
Семейство на мутра се къпе в голямо езеро. Наблизо е приседнал рибар, който лови риба. Изведнъж мутрата започва да вика:
- Ей, пич, помогни ми! Жена ми се дави, а аз не знам да плувам. Ще ти дам сто долара, ако я извадиш.
Рибарят, без да се замисля, скача във водата, с няколко мощни загребвания стига до давещата се жена, хваща я през кръста и я изкарва на брега.
- Готово! Дай стотачката!
- Нема да стане, пич. Объркал съм се. Тя така цамбуркаше из водата, че не съм видял коя е. Оказва се, че не е жена ми, а тъщата...
Рибарят се изплюва злобно на земята и казва:
- Да си е*а и късмета! Казвай, колко ти дължа?
Сподели